”- Крайностите не са ли белег за липса на въображение у човека?
- Има огромна ирония в крайностите, синко! Когато обичаш, забелязваш и помниш детайлите. Когато мразиш, пак забелязваш и помниш същото. Много често точно този детайл, който си обожавал у някого, се превръща в най-мразения впоследствие.
- А кое пропускаш тогава? И кое забравяш?
- Тихата истина да си верен на цялата картина. Да си справедлив към цялата картина...
- Значи не е до липса на въображение, а до невъзможност да обхванеш смисъла на детайла в контекста на цялата картина, така ли? И тогава изпадаш в крайност като оценка, но си ограничен в детайла, което пък означава, че си неточен във възприемането на цялата картина.”
Живот в скалите, М. Лалева
