"Ако не можеш да изкараш някого от сърцето ти, най-вероятно мястото му е там.
Може би един ден ще ти даде крила, а може и да се окаже камък на шията.
Но при всички случаи ще те научи на нещо."

Понякога е хубаво да съм сама...
Особено във нощи като тази.
Не помня, че ми липсва любовта.
Умея някак си да я създавам.
От въздуха над сънения град.
От лятото, полепнало по мене.
От някакъв измислен звездопад.
От липсата ти по ръцете ми.
От нецелунатите устни. От дъха.
От облата извивка на Луната.
От меката постеля на Съня
и пръстите на галещия вятър.
От мисълта, че може би си там...
Не знам къде, но искаш мене.
От нежността, която ще ти дам,
ако наистина желаеш да я вземеш.
От някаква фантазия ... за нас.
От силата, с която те копнея.
Умея да създавам любовта...
Понеже съм жена, умея.

Caribiana

Все по-често ми се иска да изчезна! Ей така... някъде там... защото...
... някъде там е по-хубаво от някъде тук...
... някъде там няма страх, както някъде тук...
... някъде там не се отдръпват, не се чудят, а се наслаждават и отдават.
... мда някъде там..

Просто набери 911

           Мари и Майкъл ходели заедно от известно време и се чувствал късметлии, защото макар да не работели заедно, можели да разговарят почти всеки ден, докато са на работа – Майкъл е полицай, а Мари е диспечер на телефон 911 в същия участък.

Един ден Майкъл се обадил на Мари и казал, че пътува с патрулната си кола.

-          Мари, ще ми направиш ли една услуга?

-          Разбира се – отвърнала Мари, доволна, че има извинение да си поговори с него.

-          Би ли проверила един регистрационен номер? Искам да разбера дали има някакви съдебни разпореждания за тоя приятел – обяснил Майкъл.

-          Добре, кажи ми го по букви.

Майкъл продиктувал регистрационния номер, използвайки имена, както правят полицаите, за да бъде сигурен, че Мари ще запише правилно буквите.

Щ – ефи

Е – дуард

С – тивън

Е – дуард

О – пра

М – ери

Ъ – рвин

Ж – аклин

И – лейн

Ш – он

Л – или

И – лейн

З – елда

А – на

М – ери

Е – дуард

Н – ик

                Както правела стотици пъти на ден, Мари записала буквите на лист хартия, въвела ги в компютъра си и стартирала проверката на регистрационния номер. Отначало била озадачена – регистрационният номер бил прекалено дълъг дори за такъв, който е изработен специално. Наложило се да се намесят колегите й, които били запознати с „плана” на Майкъл:

-          Мари, какво образуват буквите?

Този път Мари прочела на глас само първите букви от всяка дума:

-          Щ-Е С-Е О-М-Ъ-Ж-И-Ш Л-И З-А М-Е-Н?

С радостен вик и сияйна усмивка Мари се свързала отново с Майкъл, който очевидно не преследвал никакъв въображаем „шофьор” с въображаем номер, а нетърпеливо чакал отговора й в патрулната си кола.

-          Майкъл, чуваш ли ме? – попитала Мари.

-          Да, Мари – отвърнал той, гласът му леко пресеквал от вълнение.

-          Отговорът ми е: „утвърдителен”

Нямало „измъкване от отговорност” при това предложение!

Из "Пилешка супа за влюбени души"

"Понякога любовта се разкрива в ненадмината степен на разбиране и приятелство, които споделяме единствено с напия партньор.

Понякога е в думите, понякога в премълчаното, но дълбоко почувствано. 

Понякога е в препятствията, които трябва да преодолеем заедно.

Понякога е в това, че радостта, която изпитваме с партньора, се излива върху децата ни и членовете на семейството.

А понякога е в това, къде ще ни отведе тази връзка вътре в самите нас - места, на които никога не бихме отишли с желание; но за любовта бихме направили всичко."

Из "Пилешка супа за влюбени души"

"Понякога любовта между двама души продължава цял живот. Друг път е обречена да трае кратко; после двамата влюбени се разделят или по собствен избор или по волята на съдбата. Но едно е истина: независимо какъв е изходът от връзката, когато любовта нахлуе в живота ни, никога не си отива без да ни промени до дъното на душата ни."

Из "Пилешка супа за влюбени души"

"Всички сме ангели само с едно крило.
И можем да летим единствено като се прегърнем един друг." ♥

Страхувам се единствено от зимата в душите.

От това, че сковани в лед са сърцата.

От това, че заснежени са лицата.

От това, че губят, докато са студени.

Нека зима е навън, а лято вътре.

Обещай ми усещане 
за наближаващо щастие,
и простор за крилете ми,
и роман за душата,
и завивки от пух,
и закуска във Тифани,
и среднощно мечтаене,
и море необхватно,
и разходки по плажа,
и звезди във очите ми,
и сонети през август,
и вълшебства през зимата,
и камина, и вино,
и любов като в приказка,
и поляни с глухарчета,
и прегръдки без спиране…
и писма до поискване,
и билети за някъде,
и отдаване истинско,
и букети от макове,
и целувки разтапящи,
и очакване трепетно,
и моменти на сбъдване,
и емоции шеметни.
…и обичане.
Само теб и сърцето ти…
друго нищо не искам.

Автор: Freya

Много хубаво сме свикнали
да не казваме "Обичам те",
да не се самозалъгваме,
да не ни боли излишно.
Вече си употребяваме
думички от нас измислени,
вече само пожелаваме,
вече само си поискваме.
Искам те - необещаващо.
Искам те - неангажиращо,
без да се задълбочаваме
без да се натискаме.
Много хубаво сме свикнали
делово да се събличаме,
делово да се предпазваме,
даже и да се обичаме
не признаваме и не показваме.
Искам те е безопасно.
Искам те е необвързващо.
Става лесно, става ясно
лампите угасват бързо.
И във тъмното на стаята
без преструвки, без "Обичам те"
... две минути след "Желая те"-
ставаме и се обличаме....

Радой Ралин

"Прекрасно е, когато откриеш някой, който е влюбен в твоя ум.
Някой, който иска да съблече съзнанието ти и да прави любов с мислите ти.
Някой, който иска да наблюдава как бавно сваляш всички стени, с които си облякъл ума си..."

Шри Шри Рави Шанкар, Основателят на движението "Изкуството да живееш"

1. БЪДЕТЕ УВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ
Без увереност нищо не може да се постигне. Съмнението е пречка. Освободете се от негативните мисли. Преодолеете ли бариерата на съмненията, ще постигнете бърз напредък.

2. СПРЕТЕ ДА СЪДИТЕ
Сигурно откривате отрицателни качества в себе си, но не е задължително да се осъждате за това. Ако търсите поводи да съдите другите, това ражда ненавист. Около нас има толкова много осъждане и негативизъм, че това намалява осъзнатостта на хората по целия свят.

3. ХВАЛЕТЕ
След като престанете да осъждате себе си и другите, следващата стъпка е да похвалите положителното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Самото търсене на похвалата разширява съзнанието.

4. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ
Във всички неща бъдете искрени. Не се заблуждавайте и не се опитвайте да заблудите никого. Духовното търсене без искреност е празно и безполезно. С искреността идват покоят, щастието и радостта.

5. ПОЕМАЙТЕ ОТГОВОРНОСТ
Духовният път не е бягство от отговорност, а поемане на отговорност. Колкото повече отговорност поемате на плещите си в живота, толкова повече израствате по пътя. Хората погрешно смятат, че пътят на духовното е бягство от тежък труд. Напротив, точно по Духовния път трябва да се върви енергично и ефективно.

6. ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ МИНАЛОТО
Позволете на миналото да си отиде. Гледайте на него като на сън. Ще откриете, че не е необходимо да полагате усилия, за да бъдете в Настоящето. В момента, в който загърбите миналото, вашият ум от само себе си се закотвя в Настоящето.

7. ПРИЕМЕТЕ ТОВА, КОЕТО Е
Осъзнайте, че това, което е, Е. Приемането има два аспекта. Първият е приемането на настоящия момент такъв, какъвто е. Случило се е. Само когато вие приемате това, което е, идва покоят и тогава можете ефективно да промените нещо. Вторият аспект е да се приемат другите хора такива, каквито са.

8. ОСЪЗНАЙТЕ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМЪРТТА
Всички ние един ден ще умрем. Но дълбоко в нас има нещо, което е безсмъртно и затова не можем изцяло да осъзнаем реалността на смъртта. Когато дойде осъзнаването, че някога ще умрем, бъдещето престава да бъде убежище и оставаме закотвени в Настоящето.

9. ПРИМИРЕТЕ СЕ С НЕПОСТОЯНСТВОТО НА ЖИВОТА
Всичко, което съществува около нас е непостоянно - ситуации, обстоятелства, емоции, хората. Ние си мислим, че ако признаем, че всичко е непостоянно, това ще намали ентусиазма ни и може да доведе до състояние на апатия. Но не е така. Правилното разбиране на непостоянството разпалва духа. Когато духът е разпален, чувствате подем и се раждат ентусиазмът и активността.

10. ДОВЕРЕТЕ СЕ НА ТВОРЕЦА
Доверете се на Всевишния и Безкраен Интелект, който е създал всичко съществуващо - от космическите тела до взаимодействието на гените, атомите и молекулите. Вижте единството на Творението. Осъзнайте, че всичко е живо. Чистото Съзнание е основата на разума, част от който сте вие и всеки друг човек на земята.

11.ОСЪЗНАЙТЕ ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО
Когато човешкият ум е стресиран и напрегнат, той раздава оценки, съди, харесва, не харесва, поставя рамки. И по този начин се изключва от всичко съществуващо. Но това отделяне е невъзможно. Ако премахнем само една точка от кръга, той вече няма да е кръг. Вижте себе си като част от Цялото.

12. ВАШАТА СЪЩНОСТ Е ЛЮБОВ И ПОКОЙ
Когато осъзнаете единството на Мирозданието, не се налага да полагате усилия, за да обичате другите. Любовта е ваша природа. Любовта е това, което сте. Нищо друго не съществува освен любовта. И осъзнавате, че покоят е вашата природа. "Аз дойдох от покоя, аз съм в покой, аз ще се върна към покоя. Покоят е моят произход и цел. Аз съм покой, аз съм пространство, аз съм любов".

13. ТЪРСЕТЕ БАЛАНСА
Търсете баланса между активност и почивка, между потапянето в света и обръщането към себе си, между говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не означава непременно, че водите духовен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с таланти и способности. Използвайте пълноценно това, което ви е дадено, като добавите медитация и самовглъбяване.

14. БЪДЕТЕ САМООСЪЗНАТИ
Започнете с осъзнаване на чувството за собственото тяло, кожата под дрехите, мускулите и нервите под кожата, костите под тях. Не бъдете безчувствени като животно, което само яде, пие и спи. Наблюдавайте всяко усещане. Осъзнавайки собственото си тяло, вие се приближавате до осъзнаването на Духа, който е различен от тялото.

15. БЪДЕТЕ ЗРЕЛИ И БЕЗПРИСТРАСТНИ
Истинското осъзнаване идва със зрелостта или, може да се каже, с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте безпристрастни. Безпристрастието често се разбира погрешно като нещо вяло, скучно. Всъщност, когато сте безпристрастни, вие осъзнато общувате със Себе си. А зрелостта е лишена от трескавост. В нея има достойнство, свобода, разбиране, мистерия.

16. ОТКРИЙТЕ КРАСОТАТА
Открийте и разберете красотата на Творението, красотата във всеки човек, красотата вътре във вас и осъзнайте тази красота като природа на духа. Умът тича след красивото, оценява красотата, но има разлика между разбирането на красотата и желанието да я притежаваш. Само духовното осъзнава истински красотата. Когато забележите красота, знайте, че има дух. Ако някой е красив, то е защото има душа.

17. ПРЕКЛОНЕТЕ СЕ И ПОЧИТАЙТЕ ВСИЧКО В СВЕТА
Оценяването на красотата води до преклонение. Вие се прекланяте пред красотата, обожавате я. Почитайте всичко в света. Почитанието е нещо повече от емоция, то е отношение. То свидетелства за балансирано разбиране на живота. Когато има почитание, умът присъства сто процента в настоящето и идва чувството за святост.

18. ЖИВОТЪТ Е ВЕЧЕН
Последният принцип на духовния живот е осъзнаването, че животът е вечен. Това е в пълно противоречие с принципа на непостоянството, с разбирането, че всичко е тленно. Сега ние казваме, че животът е вечен и нищо не може да се случи с него. Истината винаги е противоречива.

 Шри Шри Рави Шанкар, Основателят на движението "Изкуството да живееш"

Също като нов

Преди години със съпруга ми Чарли имахме проблеми с брака. Семейните отговорности и финансовите тревоги бяха взели своето и ние започнахме често да се караме до късно през нощта. Дори когато излизахме заедно на вечеря, помежду ни се чувстваше напрежение и разговорът вървеше насила.

Никой от двама ни не можа да предприеме стъпката, която би сложила край на единайсетгодишния ни брак и би разбила сърцата на трите ни малки деца. Дълбоко в себе си ние знаехме, че все още се обичахме, затова си дадохме дума да изгладим нещата.

Последвалата година беше трудна. Двамата с Чарли бяхме престанали да се стремим към яснота в отношенията си и твърде дълго време бяхме позволили на дребните различия и разочарования да застават помежду ни. Бяхме натрупали гняв и неприязън, които все повече ни разделяха. Ала посредством безброй разговори и много молитви постепенно започнахме да затваряме бездната. Колкото по-честни бяхме един към друг, толкова повече се сближавахме.

Когато почувствах, че сме стъпили на твърда земя, помолих съпруга си да ми подари „вечер пръстен”. Една реклама се бе набила в главата ми: Покажи й, че отново би се оженил за нея. Исках не толкова пръстена, колкото сигурността, която смятах, че ще ми донесе.

Отидохме да пазаруваме в един прекрасен летен ден, моя рожден ден. Оставихме децата при дядо им и баба им и след един вкусен обяд тръгнахме ръка за ръка да обиколим улицата с бижутерийни магазини във Филаделфия. Най-сетне намерих пръстен, който ми хареса. Докато чакахме да ми го направят по мярка, бижутерът хвана лявата ми ръка и хвърли поглед на годежния ми пръстен.

-          Искате ли да ви го почистя? – попита.

Чарли се подпря на витрината и се наведе да го погледне.

-          Наистина не блести както едно време – рече той.

Свалих пръстена от ръката си и го подадох на бижутера.

Той се върна след няколко минути. Пръстенът блестеше като нов!

Докато се връщахме към къщи с колата, не можах да сваля очи от него. Съвсем забравих за вечния пръстен. Просто не можех да повярвам, че този стар пръстен заблестя също като в деня, когато Чарли ми го подари. През всичките тези години го бях приемала за даденост, но ето че само след едно леко почистване, той все още караше сърцето ми да ускорява ритъма си. Така е и с брака. Трябва да се стремиш да го поддържаш чист и нов, иначе наслоенията на отминаващите години ще скрият радостта.

Сложих ръка на седалката помежду ни и разперих пръсти. Чарли нежно покри ръката ми със своята. Щом спряхме на алеята пред дома ни, изрекох благодарствена молитва към Бога, задето ми помогна да видя блясъка на нещо старо в момент, когато смятах, че имам нужда от нещо ново.

„Пилешка супа за влюбени души”

Нежна милувка - Пилешка супа за влюбени души

"Двамата с Майкъл изобщо не забелязахме кога сервитьорката е донесла чиниите на масата ни. Седяхме в малко ресторантче, закътано далеч от суматохата на Трета улица в Ню Йорк. Дори ароматът на сервираните палачинки не можа да прекъсне оживения ни разговор. Всъщност палачинките останаха недокоснати още дълго време. Бяхме твърде въодушевени, за да ни се яде.

Бърборехме оживено, изцяло погълнати от разговора. Посмяхме се за филма, който бяхме гледали снощи, и поспорихме за смисъла в текста, който току-що бяхме подготвили за семинара по литература. Той ми разказа за онзи момент от живота си, когато предприел решителна крачка към зрелостта, като се превърнал в Майкъл и отказал да откликва на обръщението „Майки”. На дванайсет ли бил, или на четиринайсет? Не можеше да си спомни, но не беше забравил как майка му се разплакала и казала, че расте твърде бързо. Хапнахме от палачинките със сладко от боровинки, аз му разказах за боровинките, които беряхме със сестра ми, когато отивахме на гости на братовчедите си в провинцията. Спомням си, че винаги изяждах моите преди да се върнем в къщата и леля ме предупреждаваше, че ще ме заболи коремът. Разбира се, никога не ме заболяваше.

Докато продължавахме приятния си разговор, хвърлих поглед из ресторанта и вниманието ми привлече възрастна двойка, седнала в малкото ъглово сепаре. Роклята на старицата изглеждаше избеляла като възглавницата, върху която бе оставила износената си чанта. Темето на стареца бе лъскаво като рохкаво яйце, от което бавно похапваше. Жената също ядеше овесената си каша съвсем бавно, сякаш внимателно преценяваше всяко свое движение.

Но това, което привлече вниманието ми, бе ненарушимото мълчание. Стори ми се, че малкото им ъгълче е обгърнато от меланхолична празнота. Докато разговорът ни с Майкъл преминаваше от смях към шепот, от признания към преценки, горчивото безмълвие на тази двойка събуди съчувствието ми. Колко тъжно, помислих си, да няма какво повече да споделят един с друг. Нима не е останала нито една неотворена страница в живота на някой от двамата? Ами ако един ден същото се случи и с нас?

С Майкъл платихме сметката си и станахме да си вървим. Докато минавахме покрай ъгъла, където седеше възрастната двойка, аз неволно изпуснах портфейла си. Когато се наведох да го взема, зърнах, че под масата двамата нежно се държаха за ръка. Държали са се за ръка през цялото време!

Изправих се и се почувствах нищожна пред тази обикновена, но дълбока връзка, на която бях имала привилегията да стана свидетел. Нежната милувка на този мъж по уморените пръсти на съпругата му не само изпълни това, което погрешно сметнах за емоционална празнота, но и ме трогна до дъното на душата ми. Мълчанието им нямаше нищо общо с неловката тишина, която винаги се усеща след кулминацията на някой виц или след края на анекдот, разказан на първата любовна среща. Не, тяхното мълчание бе приятно и спокойно, нежна любов, която не се нуждае от думи, за да бъде изразена. Вероятно двамата отдавна споделяха този утринен час и може би днес нямаше нищо по-различно от вчера, но това ни най-малко не ги смущаваше, защото в отношенията им властваха мир и спокойствие.

Може би, помислих си, докато двамата с Майкъл излизахме навън, няма да е толкова лошо, ако един ден това се случи и с нас. Дори би било хубаво."

"Пилешка супа за влюбени души"

Сърцето знае всичко

- Дядо, какво си шепнеш? – попитах аз, виждайки го да си мърмори нещо преди сън.
- Полагам мисъл на сърцето си, синко. – отвърна той.
- Какво значи това?
- Не искам да се скарам със съседа, който ме подведе, а как точно да постъпя, не знам. И ето, полагам мисълта на сърцето си и заспивам, а на сутринта то ще ми подскаже какво да направя.
- Откъде знае сърцето, дядо?
- Сърцето всичко знае, синко. Аз цял живот се уча от него. И теб съветвам: когато търсиш отговор на сложен въпрос, когато нещо ти е непонятно, сложи мисълта преди сън на сърцето си и на сутринта отговорът ще ти се открие.

 "Без Сърце какво ще разбереш" - Ш.А.Амонашвили

http://prit4ite.blogspot.com/2011/03/blog-post_10.html 

"Не е от значение колко неща правим, а колко любов влагаме, когато ги правим. 

Не е от значение колко даваме, а колко любов влагаме, когато даваме."

Майка Тереза ♥

"Страховете във взаимоотношенията обикновено се коренят в предварителните ни планове за другия или връзката. Не е наша работа да се опитваме да превръщаме връзката в това, което смятаме, че трябва да бъде. 

Ако някой не се държи като велик романтичен любовник, вероятно не е предвидено за нас той да бъде такъв. Това не го прави неподходящ.
Не всяка връзка е предназначено да бъде единствено любовно приключение: ако влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият влак. 

Егото иска да използва връзката, за да задоволи определените от нас потребности; Светият Дух се моли връзката да се използва от Бог в услуга на неговите цели. А неговата цел винаги е да се научим да обичаме по-искрено другите.
Обичаме искрено, когато оставим другите да бъдат такива, каквито са. 

Егото търси близост чрез контрол и вина. Светият дух търси близост чрез одобрение и свобода.
В святата връзка ние не се опитваме да променим човека, а да видим красотата му. 

Нашата молитва става: "Господи, махни везните, които са пред очите ми. Помогни ми да видя красотата на ближния си."

Неспособността да приемем хората такива, каквито са, е причина за болка в една връзка."
 

 "Завръщане към любовта" - Мериън Уилямсън

"Това, което идва от сърцето, докосва сърцето."