— Но аз наистина го обичах.
— Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е
станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което
си била способна да достигнеш, тоест разбил те е, детко. Но любовта,
която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е
просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко
по-дълбоко можеш да обичаш.
По дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти. Не се смей.
— Не се смея. — Всъщност плачех. — И моля те, ти не ми се присмивай
сега, но според мен причината толкова трудно да забравя Дейвид е, че
сериозно го смятах за своя сродна душа.
— Сигурно е бил такъв.
Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят,
че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това.
Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко,
което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш
да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният
човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва,
за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде
болезнено е.
Сродните души идват в живота само за да ти
разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е
така. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си
отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било
да те разтърси, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да
поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите
наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да
влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да
трябва да промениш живота си, после да те запознае с духовния ти учител
и да офейка.
Това е била работата му и той се е справил
страхотно, но вече край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е
имала наистина кратък срок на годност. Ти си като куче на бунището, мила
— само ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И
ако не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти завинаги и
ще направи живота ти ужасен. Затова я пусни.
— Но аз го обичам.
— Ами, обичай го.
— Но той ми липсва.
— Ами, нека да ти липсва. Пращай му малко любов и светлина всеки път,
когато помислиш за него, а после го пусни. Просто те е страх да
освободиш последните остатъци от Дейвид, защото тогава наистина ще
останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до смърт какво ще се случи, ако
наистина е сама.
Ето виж какво трябва да разбереш, Бакалничке.
Ако разчистиш в ума си пространството, което сега използваш за
обсебване на това момче, там ще се получи вакуум, празно място — входна
врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне
вътре — Бог ще се втурне вътре — и ще те изпълни с повече любов,
отколкото някога си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, за
да запушваш тази врата. Пусни го.
"Яж, моли се и обичай" - Елизабет Гилбърт