Непрекъснато някой ме наказва за чужди грешки. Аз съм грешната.
Може ли да бъде един човек толкова грешен? Не мисля.

Непрекъснато търпя на гърба си провалите на други хора. Аз съм наказаната.
Може ли да бъде наказван човек вместо друг? Не мисля.

Винаги ми е тежала несправедливостта, която обикаля този свят, винаги.
Мечтая за дните, в които всеки ще получава това, което заслужава. А тези дни ще дойдат, защото силно желая и не се отказвам.
Тогава всеки ще се научи да живее в синхрон със заобикалящата го среда, хора и души.
Ще е научи на повече човечност, повече взаимност и повече способност да изпитва любов.

Аз съм жена, обикновено момиче...

Аз съм жена, обикновено момиче.
Помня, забравям.
Прощавам, мрънкам.
Умея да радвам, да нося тъга.
Умея да бъда, да ме няма.
Търпя, взимам.
Блестя, изпепелявам.

Аз съм жена, обикновено момиче.
Вярвам, мечтая.
Падам, продължавам.
Умея да имам, да давам.
Умея да се усмихвам, да плача.
Споделям, търся.
Горя, мълча.

Аз съм жена, обикновено момиче.
Летя, вълнувам
Копнея, ревнувам.
Умея да бягам, да слушам.
Умея да нямам, да благодаря.
Искам, получавам.
Обичам, чувствам.

Хиляди могат да разплачат.

Бъди този, който ще я кара да се смее!

... вярвам в тези думи...
Но напоследък живота ме среща с хора, които мечтаят за едни неща, а се държат сякаш точно тези неща нямат значение... Защо?!

"...човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя."

 

Хорхе Луис Борхес

"...защото, когато правим нещо, трябва да му отдадем част от живота си, част от енергията си, част от нас. И само тогава това, което сме сътворили, ще може да докосне сърцето на другия, както е докосвало нас, докато сме го създавали."

"18% сиво" - Захари Карабашлиев

"Погледна я. Тя изглеждаше съвсем беззащитна, но той знаеше, че беззащитността е най-опасното оръжие на жените, защото в действителност никоя жена не е беззащитна."

"Живот на заем" - Ерих Мария Ремарк