Старата слива и градинските цветя...

"В голямата градина на един богат чифликчия имало много и красиви цветя. Той бил много горд с тях и хората от цялата околия идвали да ги гледат и да им се радват, че имало редки видове отдалеч донесени. Жълти нарциси, дъхави теменуги и розови зюмбюли посрещали хората от лявата страна на портата. Кървавочервени рози, пъстри лалета и загадъчни орхидеи ограждали пътя от ситни речни камъни, водещ до господарската къща. А около нея чудни анемонии и виещи се перуники спирали дъха на гостите.

С много любов се грижели  за тях чифликчията и цялото му семейство, както и многобройните им слуги. И цветята били много благодарни за обичта и грижите, които получавали и по цял ден говорели помежду си щастието си и големия си късмет. А старата слива, отдавна поникнала на десетина метра от оградата, слушала техните разговори и тежко въздишала :

- Щастливи цветя! Толкова хора ги гледат и поливат, а за мен никой не се грижи! Ох – горката аз!

После вятърът нежно полюшвал клоните й, и тя казвала :

- И все пак, не съм сама! Вярно е, нямам грижовни господари, но ето – всеки ден небето ме поглежда мило, а слънцето ми се усмихва. Вятърът милва клоните ми, а дъждецът оросява жадните ми листа.

Но един ден господарите заминали. Напуснали чифлика, а с тях тръгнали и слугите им. Чакали ги цветята да се върнат, но – те не се появили!
Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат.

- Защо сте тъжни? – запитала ги тогава самотната слива.

- Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, нито да се грижи за нас – рекли цветята.

Отвърнала тогава старата слива:

- Вижте, моето положение не се изменя. Небето винаги ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.

Минало време, градинските цветя изсъхнали и следа не останала от тях, а самотната слива още продължавала да живее и да се радва на небето."

Радислав Кондаков

"Сърцето ти не живее, докато не изпита болка...
Болката на любовта разкъсва сърцето, дори да е твърдо като камък."

"И тогава той осъзна, че тя не просто му е близка, 

а че сега той вече не знае къде завършва тя и къде започва той."

"Ана Каренина" - Толстой

"Има хора, които просто обичаш. И искам да имам една много голяма къща, дворец направо, за да могат всички те да идват и да си отиват, когато им е приятно. Искам да имам такова място, където да си знаят, че дори и да са излезли за цигари и да са се върнали след 10 години и попитат "Какво има за вечеря?", никога няма да попитам "Къде беше?", просто ще се радвам, че отново сме заедно на общата маса (кръгла, разбира се).

И да няма значение кого още ще заварят на масата, искам да си бъдем всички заедно. Щом животът ни е събрал в някакъв момент и рязко сме се обикнали, да няма никакво значение къде и какво сме правили в периодите на физическо отдалечаване. Което също означава, че и аз ще идвам и ще си отивам... в това отношение много ми е важна взаимността. Важното е да си знаем, че имаме дом, в който винаги можеш да се завърнеш, да знаеш, че си обичан и да ти е много добре."

"Може би някои жени не се нуждаят да бъдат укротявани. Може би те трябва да препускат на свобода, докато намерят някой толкова див, че да препуска заедно с тях."

Кари Брадшоу

"Не те обвинявам, че си ме изкушавала. 

Друг е виновен - Господ, който те е създал толкова красива, 

или дяволът, който ме накара да те погледна."

"Конникът без глава" - Майн Рид

А ти знаеш ли колко още?

 

А ти знаеш ли колко още щастие ни чака?
А ти знаеш ли колко още цветя очакват да вдишаме уханието им?
А ти знаеш ли колко още слънце ще ни огрява?
А ти знаеш ли колко още любов ще изпитаме?
А ти знаеш ли колко още топлина ще усетим?
А ти знаеш ли колко още красоти ще видят очите ни?
А ти знаеш ли колко още ще чувстваме?

Аз знам.
Толкова, колкото сърцата ни могат да понесат. Много.