"Внимавай с мислите си, защото те са началото на постъпките." 

Лао Дзъ

"Каквото прошепнеш тихо, трябва да имаш кураж да го кажеш и високо. 

Лесно е да чувстваш, силата е в това да го показваш."

"Няма невъзможни неща. Има хора, които не искат и се страхуват да се борят за тях."

"We think too much and feel too little." 

Charlie Chaplin

Милиони думи в мълчание...

Мълчанието винаги ми е било най-страшното състояние.
Може би затова говоря толкова много.

А беше друго. Беше време, в което не говорех, не споделях, събирах. Беше гадно.

Все още срещам хора, които се затрудняват да говорят със сърцето си.
Мълчанието е сигнал за проблем.
Има мълчание, което говори само за себе си. То боли.
Започна ли да мълча означава, че започвам да се отдалечавам, да бягам повече към себе си.

Бекрайни въпроси, страхове и "защо"-та...

Много пъти съм си задавала въпроса: "Защо живота или съдбата (не ми е ясно кое от двете е "виновника") ни среща с неподходящите хора?"

Честно казано много често сама стигам до отговора, че неподходящи хора няма.
Има хора, които срещаш, когато сърцето ти прелива от любов, която иска да сподели и си избира обект, който в същото време е заливан от друга любов. Или е сърце, което не се нуждае от още любов и по-скоро от твоята любов. Объркано, нали? Хм... Дори аз го намирам за матрица!
Майка ми бързо решава дилемите ми с лекото: "Много мислиш, майче."
Приятелите пък казват: "Вземи си всичко, което живота ти предоставя."
Да, ама понякога това "всичко" води до усложнения, до промяна в плановете, до болка, до объркване, до забранени "неща", до нещо, което "не трябва" да чувстваш и да насочваш там...
Енергията е по-силна от всичко. Желанието е това, което не бих могла да се науча да контролирам. Не е ясно защо. Защото не искам, защото съм неспособна, защото така ми е по-лесно, защото се оправдавам или защото просто не искам да боли. Отново е объркано, налиии? Пфу! :)
А как ми се иска всичко да е простичко и наистина като протегнеш ръка да си вземеш всичко лесно. Толкова лесно, че в съзнанието ти да не нахлуват страховете от провал, от обида, от срам, от разрушение, по-скоро от саморазрушение.
Много пъти лично аз съм обвинявала хора (когато си позволявах да съдя, да обвинявам, в един минал и добре преживан и променен период) в това, че искат "неща", които не могат да имат. "Неща" е в кавички, защото носи душа.
Имате ли чувството понякога, че се разминавате с нещо, което силно желаете?

Вечер, когато заспивам си пожелавам утрешния ден да ми спести страховете, които обожавам да си създавам. Познайте какво получавам? Изпитания, вечните изпитания на живота.
И сега е така! И тези въпроси, чувства и емоции са изпитания за мен самата.

Понякога си казвам: "Хайде де спри за малко!" После преминавам на: "Добре, емоциите са водещите в моята книга. Живей ги и пиши!"
Ах, тази книга дано я завърша някога. Спокойно мога да я нарека моя личен шедьовър. Толкова ще е цветна! :)

Ох, Вилянка, отново тя... :)

"Животът не е сложен. Ние сме сложните. 

Животът е прост и простите неща са правилните." 

Оскар Уайлд