"Не се опитвай да бъдеш различен. Бъди добър!

Да си добър е достатъчно различно." 

~ Артър Фрийд ~

"Важните неща винаги са прости. Простите неща винаги са трудни."

"Попитали веднъж една добра и мъдра старица:

- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас.Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?

- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен.

Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим..."

„Ако отвориш сърцето си – ще дойде любов. 

Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде. 

Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък. 

Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички. 

Ако кажеш „благодаря“ на сърцето си – радост ще имаш. 

Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата. 

Ако простиш на онова, което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир. 

Ако не си припрян в делата си – вече си успял. 

Ако си готов да откриеш „звезда“ – вече си я намерил. 

Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена. 

Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост. 

Ако си се доверил на живота – ти си в мъдри, любящи ръце. 

Ако знаеш, че животът е този, който те води – ти си вече победител. 

Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб. 

Ако вярваш в себе си – животът ще те подкрепи. 

Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота. 

Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.“

Тибетска мъдрост

Източник: http://myvelikoturnovo.com/2013/12/31/misul_na_denq-216/

Несигурност, недоверие, страх...

Напоследък често мисля за несигурността и страховете.
И май е време да го излея от себе си и да чуя други гледни точки.

Несигурността е чувство, което може да промие цялото ти съзнание и да промени начина ти на мислене. Не към по-добро, за съжаление.
Несигурността в хората, с които споделяш живота си е несигурност в самия себе си. А това е проблем. Малко хора осъзнават, че неуспехите и разочарованията идват точно от несигурност в себе си. И не става дума за его, наранено его, не. Става дума за много повече. Става дума за вярата в "Аз".

Несигурността произвежда страхове, съмнения и унилост. Насочва мислите към проекция на бъдещи несигурни ситуации. А знаете за подсъзнанието нали? И ето, че всичко започва да върви на долу...
А замисляли ли сте се върху това, което обичам да казвам, че нещата ще се случат така, както е най-добре да се случат. Ето тук се замислям... Съмнения, недоверие, несигурност... И защо?
За да си самопроизвеждаме негативни усещания. Неповторими сме с това си умение - да се чувстваме зле.

Променила съм се. Много съм се променила. Някои казват, че съм пораснала, аз мисля, че съм преживяла. Всъщност... Каквото и да се каже ще бъде вярно. Промените са постоянни. Динамика е нужно да има.
И знаете... Щастието е личен избор. Същото мога да кажа за несигурността и недоверието.

В миналото:
Това, че някой е предал доверието ни не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е причинил болка не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е предизвикал сълзи не означава, че всеки влиза в живота ти с тази мисия.

Не. Хората идват, отиват си, носят, дават, взимат, споделят, има ги, няма ги. Емоции. Нужни са. Всичко е нужно.
Има хора, които искат усмивка. Щастие. Спокойствие. Простичко е.

Предколедно си го пожелавам. Пожелавам си онзи баланс, който ще ми даде и по-малко ще взима. Пожелавам си да бъда това, което съм + щипка "по-добро". 

"Никога не усложнявайте нещо, което е просто. 

Това е една от най-големите житейски мъдрости. 

Много трудно приложима - особено за интелектуалци и романтици." 

Ерих Мария Ремарк

"- Защо те нямаше толкова дълго време? - попитал Питър Пан. 

- Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато

имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам. - отвърнала Тинкърбел. 

- Защо? Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам." 

Сър Джеймс Матю Бари