Решение...

Животът е решение.
Щастието е избор.

Всяка сутрин, когато отвориш очи решаваш.
Решаваш да дишаш или не.
Решаваш да бъдеш или не.
Решаваш да искаш или не.
Решаваш да чувстваш или не.
Решаваш да си там или не.
Моите решения са решения на сърцето.

Хармония и хаос.
Път и кръстопът.
Болка и щастие.
Усмивка и сълза.
Обич и отрицание.
Действие и бездействие.
Решение лесно няма. Никак.

Важно е да намериш душевен мир и спокойствие.
Да помислиш за миналото. Да живееш в настоящето и да вземеш от него в бъдещето това, което носи щастие.
Живот - един.
Моля се да не спирам да го живея със сърце.
Моля Бог да съумее да ми помогне да го запазя - можещо, чувстващо, обичащо, мечтаещо.

С годините разбираш, че идва момент, в който осъзнаваш, че почти всичко, за което си се борил губи смисъл - кариера, пари, власт...
Губи смисъл, ако вечер когато си себе си, когато облечеш широката си пижама няма на кого да разкажеш деня си, няма на кого да кажеш "добър вечер" и няма кой да прегърнеш и тихо да притихнеш.
Губи смисъл да се блъскаш в гърдите какво си сторил в живота си, ако няма с кого да го споделиш.
Губи смисъл, ако от невнимание си допускал в живота си хора, които си наранил, но си обичал и не си сторил невъзможното да поправиш грешките си.
Губи смисъл, ако не си имал повече любими хора от пръстите на ръцете си.
Губи смисъл, ако заради страховете си си пропуснал живота си.

"Не се опитвай да бъдеш различен. Бъди добър!

Да си добър е достатъчно различно." 

~ Артър Фрийд ~

"Важните неща винаги са прости. Простите неща винаги са трудни."

"Попитали веднъж една добра и мъдра старица:

- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас.Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?

- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен.

Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим..."

„Ако отвориш сърцето си – ще дойде любов. 

Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде. 

Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък. 

Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички. 

Ако кажеш „благодаря“ на сърцето си – радост ще имаш. 

Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата. 

Ако простиш на онова, което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир. 

Ако не си припрян в делата си – вече си успял. 

Ако си готов да откриеш „звезда“ – вече си я намерил. 

Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена. 

Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост. 

Ако си се доверил на живота – ти си в мъдри, любящи ръце. 

Ако знаеш, че животът е този, който те води – ти си вече победител. 

Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб. 

Ако вярваш в себе си – животът ще те подкрепи. 

Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота. 

Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.“

Тибетска мъдрост

Източник: http://myvelikoturnovo.com/2013/12/31/misul_na_denq-216/

Несигурност, недоверие, страх...

Напоследък често мисля за несигурността и страховете.
И май е време да го излея от себе си и да чуя други гледни точки.

Несигурността е чувство, което може да промие цялото ти съзнание и да промени начина ти на мислене. Не към по-добро, за съжаление.
Несигурността в хората, с които споделяш живота си е несигурност в самия себе си. А това е проблем. Малко хора осъзнават, че неуспехите и разочарованията идват точно от несигурност в себе си. И не става дума за его, наранено его, не. Става дума за много повече. Става дума за вярата в "Аз".

Несигурността произвежда страхове, съмнения и унилост. Насочва мислите към проекция на бъдещи несигурни ситуации. А знаете за подсъзнанието нали? И ето, че всичко започва да върви на долу...
А замисляли ли сте се върху това, което обичам да казвам, че нещата ще се случат така, както е най-добре да се случат. Ето тук се замислям... Съмнения, недоверие, несигурност... И защо?
За да си самопроизвеждаме негативни усещания. Неповторими сме с това си умение - да се чувстваме зле.

Променила съм се. Много съм се променила. Някои казват, че съм пораснала, аз мисля, че съм преживяла. Всъщност... Каквото и да се каже ще бъде вярно. Промените са постоянни. Динамика е нужно да има.
И знаете... Щастието е личен избор. Същото мога да кажа за несигурността и недоверието.

В миналото:
Това, че някой е предал доверието ни не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е причинил болка не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е предизвикал сълзи не означава, че всеки влиза в живота ти с тази мисия.

Не. Хората идват, отиват си, носят, дават, взимат, споделят, има ги, няма ги. Емоции. Нужни са. Всичко е нужно.
Има хора, които искат усмивка. Щастие. Спокойствие. Простичко е.

Предколедно си го пожелавам. Пожелавам си онзи баланс, който ще ми даде и по-малко ще взима. Пожелавам си да бъда това, което съм + щипка "по-добро".