29.12.2018 г.
28.12.2018 г.
Крадецът на шоколад
"Ръката му стисна нейната през ръкавиците. Той се загледа в сияещата кула над своя град.
- Женските сърца са малко по-сложни от сетивата им. Така че, не. Не мога да кажа, че съм разгадал пътя към женското сърце.
- Опитал ли си?
Той не отговори. Остана загледан в Айфеловата кула на другия бряг, после погледна Кейд, но не каза нищо."
"Крадецът на шоколад", Лора Флоран
Снимка: https://almondbreeze.co.nz/its-time-to-say-snow-thanks-to-your-winter-cold/
27.12.2018 г.
25.12.2018 г.
Човек...
Всеки човек е история, обещание, урок и емоция.
История, разказана с лека усмивка или с мъничка тъга в крайчето на устните.
Обещание, носещо топлинка дълбоко в гърдите или нежна тръпка от болка.
Урок, който трябва да научиш с цената на времето или с цената на сълзата по бузата.
Емоция, изживяна с тишина в душата или силен трепет на очите.
Вилянка
5.11.2018 г.
Пусни...
"Пусни си косата.
Свали си грима.
Обуй си кецовете.
Сложи си старите дънки.
Отиваме в някое забутано заведение.
Където светлината е приглушена.
Музиката е на живо.
Резервациите не съществуват.
А времето сякаш е спряло.
Ще седнем на бара.
Ще пием вино.
Ще си шепнем на ухо.
И ще те целувам.
Без да ми пука.
Най обичам.
Да се усамотяваме.
В тълпата."
4.11.2018 г.
"Вечерно кафе в Рим" - Диего Галдино
"Тази нощ Масимо откри, че съзвездия има не само на небето,
но че има и други, образувани от звезди, пръснати небрежно по кожата на една жена,
готови да бъдат преброени от устните на един мъж."
Из "Вечерно кафе в Рим" Диего Галдино
Снимка: https://www.devere.co.uk/our-favourite-coffee-trends-try-autumn/
Снимка: https://www.devere.co.uk/our-favourite-coffee-trends-try-autumn/
18.10.2018 г.
Уморих се да бъда.
Уморих се да бъда извън себе си.
Да бъда някак натрапчиво любезна.
Да споря, уморих се. Отново.
Не ми се говори в дни, като тези.
Дни, в които животът ми стига.
Дни, в които съм достатъчна.
Уморих се да чакам мечти.
Или те мен да чакат.
Желания, капризи или мечти?
Есенно. И тревата има своя последна песен.
Сега.
Ще бъда.
Не ми се говори.
Искам.
Трудно.
Мога.
Силно.
Стига ми.
Вилянка
Да бъда някак натрапчиво любезна.
Да споря, уморих се. Отново.
Не ми се говори в дни, като тези.
Дни, в които животът ми стига.
Дни, в които съм достатъчна.

Или те мен да чакат.
Желания, капризи или мечти?
Есенно. И тревата има своя последна песен.
Сега.
Ще бъда.
Не ми се говори.
Искам.
Трудно.
Мога.
Силно.
Стига ми.
Вилянка
Абонамент за:
Публикации (Atom)