"Живот в скалите", Мария Лалева - Уморен

"- Как ще позная кога съм уморен? - попитах веднъж Михаил.
- По ръцете, дете. И по сърцето. Когато те се успокоят и се смирят, вече ще чуваш скалите.
- Това не е ли мъдростта?
- Крачката меджу умората и мъдростта е любовта, която искаш да дадеш.
- И те ще ми помогнат?
- Не, те ще те спасят. Точно както спасиха мен."

Снимка: https://www.doctorsbg.com/wp-content/uploads/2017/09/pexels-photo-541518-e1506277891166.jpeg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Затвора

А ти искаш ли обикновено човешко съществуване? Опознай собствения си затвор и го разруши, или не?

"Хора като тях те учат да се примиряваш и да обичаш човешките си ограничения. И точно поради това да се стремиш да си най-доброто в границите на своето обикновено човешко съществуване.
Не знам на кого беше по-трудно - на тях, които виждаха отвъд времето и привидното, или на нас, които си носим затвора по рождение. Да си познаваш затвора, понякога е достатъчно, за да го разрушиш."

Снимка: http://dark.pozadia.org/images/wallpapers/34-Gothic-1280x1024-81205.jpeg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Уморен мъж

Да стане ясно... В тази мрачна вълшебница има думи и за мъже. Някои мъдри, други болни, някъде две в едно, но има думи, и мъже.
Не бързам да я чета, а мога на един дъх, за една нощ, не искам. Не бързам, искам по малко от нея всеки ден. Връщам се, препрочитам, искам я дълго.

Четете... Не мога.

"Скалите, момче, са като уморен мъж. Уморен от себе си мъж... Стърчат достойно в самотата си, обичат си тишината и говорят единствено с този, когото те изберат. Плачат само пред птиците и се усмихват само на Бог и на децата. Но ако знаеш колко живот и любов има в тях..."


Снимка: https://www.demilked.com/magazine/wp-content/uploads/2014/11/natural-art-public-intallation-stones-david-allen-fb.jpg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Безпощадността

Тази книга иска да освободиш място. Без насилие. Голямо място.

Място в дома си, място в душата си, място в мислите си, място в сърцето си, място в блога. Специални места за още по-специални усещания от думите и чувствата, които ще прочетеш и усетиш. Ще я преболедуваш, ще я изплачеш, ще я сънуваш. Ще я из-охкаш.

Четете... Не мога.

"Безпощадността на думите и характера на жената, която вярва в любовта с цялото си разбивано стотици пъти сърце, може да бъде сравнено само с поезия. Поезия, която те кара да задържаш дъха между сълзата и въпроса. И да преглътнеш и двете, да ги отложиш. До мига, в който ще си зададеш въпроса, защото вече си готов да изплачеш отговора. Онзи отговор, който винаги си знаел и с цялата си човешка логика си отричал. Докато не изплачеш нещо, не го познаваш. Странно е, че обикновено големите човеци, тези с големите сърца, изплакват сълзите на малките. Може би защото носят куража и за въпроса, и за сълзите от истината. Луиза знаеше да плаче, да обича и да прощава. И навярно затова имаше усмивка, която боли от честност. От онези, големите усмивки. Страшните."

Снимка: https://i5.helikon.bg/products/5173/21/215173/215173_b.jpg

Всеки човек...

"Всеки човек в живота ви е учител.

И не е задължително да го харесвате, за да ви научи на нещо полезно."

Андрю Матюс

Снимка: http://evolife.bg/wp-content/uploads/2018/09/12-pouki-ot-jivota-koito-razbirame-tvurde-kusno-evolife.bg_.jpg

Чао, чао 2018 година! Здравей 2019 година!

Време е за моя поглед назад през 2018 г. и пожеланията ми за новата 2019 г.😏

2018 г. бе пъстра, красива, топла, трудна, поучителна.

Благодаря на Господ, че ми е дал много. Не само тази година, а през всички до сега. 

Благодаря, че не ми взе никой! Благодаря, че ме учиш как да бъда силна, как да бъда подкрепа и упора на тези, които се нуждаят от мен.

Благодаря на всички, които са част от живота ми, че ме обичате такава, каквато съм. Знам, че не винаги съм добра и разбрана, но се старая да съм справедлива. Ще продължа да бъда същото усмихнато, щуро и бясно момиче (сигурно цял живот, няма отърване от мен самата). 😄

Благодаря на 2018 г. за нейните уроци и трудности. 

Благодаря, че обичам, усещам, преживявам, вълнувам, мечтая, пътувам, усмихвам.

2019 г. ще ти кажа едно - готова съм за теб и твоите предизвикателства. 

Ще помоля - не ми взимай никой! Донеси ни здраве! Останалото сами ще объркаме и подредим според нашите желания и мъдрост. Учи ни с по-малко болка и по-малко сълзи. Ще продължа да уважавам семейството си и хората, които срещам в живота си.

Обещавам да се развивам - в това, в което душата ми копнее. 

Обещавам да бъда себе си и да не прибягвам до психолог! 😄 Най-добрия ми психолог да останат добрите приятели, пътувания, книги, шоколад и доброто вино!

Обещавам да нося повече рокли и красиви обувки! 💖

Обещавам да задавам повече въпроси и да намирам правилните отговори.

Обещавам да мечтая повече. Обещавам да споделям повече! Обещавам да помагам повече.

Обещавам да започна да пиша отново "лудата" книга. Не обещавам, че ще я завърша 2019 г.! 😌

Обещавам да пълня шепите си с живот, хубавини и трепети! 

И не на последно място обещавам да изпълня всичките си обещания, защото го мога! 💖💖💖

Така де - Вилянка е състояние на духа и тялото. А какво ли щеше да бъде, ако просто беше име?

Чао, чао 2018 година! Здравей 2019 година! Бъди година, не гадина!

Животът...

"Животът е толкова кратък, че няма време за препирни, извинения, завист, търсене на отговорност. Има време само за любов и не повече от миг, така да се каже, за останалото."

Марк Твен

Снимка: https://psyentificnonsense.wordpress.com/tag/morning-coffee/