Обичал ли си до небето?

Обичал ли си различно?

Случайно. Внезапно. Тихо.

Обичал ли си кратко?

За миг. За докосване. За добро утро.

Обичал ли си обсебващо?

До лудост. До несвяст. До лято.

Обичал ли си тъжно?

До болка. До забрава. Досадно.

Обичал ли си истински?

Приятелски. Заинтересовано. Логично.

Обичал ли си на сън?

Замечтано. Нереално. Горещо.

Обичал ли си до утре?

До докосване. До дума. Понякога и романтично.

Обичал ли си до лудост?

До поглед. Вманиачено. Ужасно.

А някой разбра ли да обичаш до край?

Завинаги. Неволно. До небето.

Вилянка

Снимка: http://images2.fanpop.com/images/photos/5800000/I-Love-You-3-lovers-5823453-682-523.jpg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Уморен

"- Как ще позная кога съм уморен? - попитах веднъж Михаил.
- По ръцете, дете. И по сърцето. Когато те се успокоят и се смирят, вече ще чуваш скалите.
- Това не е ли мъдростта?
- Крачката меджу умората и мъдростта е любовта, която искаш да дадеш.
- И те ще ми помогнат?
- Не, те ще те спасят. Точно както спасиха мен."

Снимка: https://www.doctorsbg.com/wp-content/uploads/2017/09/pexels-photo-541518-e1506277891166.jpeg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Затвора

А ти искаш ли обикновено човешко съществуване? Опознай собствения си затвор и го разруши, или не?

"Хора като тях те учат да се примиряваш и да обичаш човешките си ограничения. И точно поради това да се стремиш да си най-доброто в границите на своето обикновено човешко съществуване.
Не знам на кого беше по-трудно - на тях, които виждаха отвъд времето и привидното, или на нас, които си носим затвора по рождение. Да си познаваш затвора, понякога е достатъчно, за да го разрушиш."

Снимка: http://dark.pozadia.org/images/wallpapers/34-Gothic-1280x1024-81205.jpeg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Уморен мъж

Да стане ясно... В тази мрачна вълшебница има думи и за мъже. Някои мъдри, други болни, някъде две в едно, но има думи, и мъже.
Не бързам да я чета, а мога на един дъх, за една нощ, не искам. Не бързам, искам по малко от нея всеки ден. Връщам се, препрочитам, искам я дълго.

Четете... Не мога.

"Скалите, момче, са като уморен мъж. Уморен от себе си мъж... Стърчат достойно в самотата си, обичат си тишината и говорят единствено с този, когото те изберат. Плачат само пред птиците и се усмихват само на Бог и на децата. Но ако знаеш колко живот и любов има в тях..."


Снимка: https://www.demilked.com/magazine/wp-content/uploads/2014/11/natural-art-public-intallation-stones-david-allen-fb.jpg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Безпощадността

Тази книга иска да освободиш място. Без насилие. Голямо място.

Място в дома си, място в душата си, място в мислите си, място в сърцето си, място в блога. Специални места за още по-специални усещания от думите и чувствата, които ще прочетеш и усетиш. Ще я преболедуваш, ще я изплачеш, ще я сънуваш. Ще я из-охкаш.

Четете... Не мога.

"Безпощадността на думите и характера на жената, която вярва в любовта с цялото си разбивано стотици пъти сърце, може да бъде сравнено само с поезия. Поезия, която те кара да задържаш дъха между сълзата и въпроса. И да преглътнеш и двете, да ги отложиш. До мига, в който ще си зададеш въпроса, защото вече си готов да изплачеш отговора. Онзи отговор, който винаги си знаел и с цялата си човешка логика си отричал. Докато не изплачеш нещо, не го познаваш. Странно е, че обикновено големите човеци, тези с големите сърца, изплакват сълзите на малките. Може би защото носят куража и за въпроса, и за сълзите от истината. Луиза знаеше да плаче, да обича и да прощава. И навярно затова имаше усмивка, която боли от честност. От онези, големите усмивки. Страшните."

Снимка: https://i5.helikon.bg/products/5173/21/215173/215173_b.jpg

Всеки човек...

"Всеки човек в живота ви е учител.

И не е задължително да го харесвате, за да ви научи на нещо полезно."

Андрю Матюс

Снимка: http://evolife.bg/wp-content/uploads/2018/09/12-pouki-ot-jivota-koito-razbirame-tvurde-kusno-evolife.bg_.jpg

Чао, чао 2018 година! Здравей 2019 година!

Време е за моя поглед назад през 2018 г. и пожеланията ми за новата 2019 г.😏

2018 г. бе пъстра, красива, топла, трудна, поучителна.

Благодаря на Господ, че ми е дал много. Не само тази година, а през всички до сега. 

Благодаря, че не ми взе никой! Благодаря, че ме учиш как да бъда силна, как да бъда подкрепа и упора на тези, които се нуждаят от мен.

Благодаря на всички, които са част от живота ми, че ме обичате такава, каквато съм. Знам, че не винаги съм добра и разбрана, но се старая да съм справедлива. Ще продължа да бъда същото усмихнато, щуро и бясно момиче (сигурно цял живот, няма отърване от мен самата). 😄

Благодаря на 2018 г. за нейните уроци и трудности. 

Благодаря, че обичам, усещам, преживявам, вълнувам, мечтая, пътувам, усмихвам.

2019 г. ще ти кажа едно - готова съм за теб и твоите предизвикателства. 

Ще помоля - не ми взимай никой! Донеси ни здраве! Останалото сами ще объркаме и подредим според нашите желания и мъдрост. Учи ни с по-малко болка и по-малко сълзи. Ще продължа да уважавам семейството си и хората, които срещам в живота си.

Обещавам да се развивам - в това, в което душата ми копнее. 

Обещавам да бъда себе си и да не прибягвам до психолог! 😄 Най-добрия ми психолог да останат добрите приятели, пътувания, книги, шоколад и доброто вино!

Обещавам да нося повече рокли и красиви обувки! 💖

Обещавам да задавам повече въпроси и да намирам правилните отговори.

Обещавам да мечтая повече. Обещавам да споделям повече! Обещавам да помагам повече.

Обещавам да започна да пиша отново "лудата" книга. Не обещавам, че ще я завърша 2019 г.! 😌

Обещавам да пълня шепите си с живот, хубавини и трепети! 

И не на последно място обещавам да изпълня всичките си обещания, защото го мога! 💖💖💖

Така де - Вилянка е състояние на духа и тялото. А какво ли щеше да бъде, ако просто беше име?

Чао, чао 2018 година! Здравей 2019 година! Бъди година, не гадина!