Откъде ме намери такава...

Любовта е...

”Любовта е красива, когато не изисква нищо. Има ли условие, това вече не е любов. Всяко настояване за обещание вече не е любов, всяко ограничение на избора вече не е любов. Ние, хората, сме се научили много успешно да живеем без нея, без да си даваме сметка, че вече я няма между нас. И още по-успешно се научаваме да наричаме хиляди неща с нейното име. И да заместваме любовта с екскурзии, къщи, коли, перални, печки, приятелски компании, професии, амбиции, слава, секс. С което превръщаме себе си в зависими, несвободни и доста често тъжно-смешни клоуни, живеещи в имитация на любов. Плуваме в любов, а се давим в лъжи. Бог ни е изпратил любовта, за да не забравяме какви големи души носим. Но не ни е отнел избора да сме малки. Този избор е изцяло наш. Лошото е, че учим и децата си на малки избори. Няма как да научиш някого на нещо, което ти самият не знаеш. Дано ни простят.”

Живот в скалите, М. Лалева

Познаваш ли я?

"- Познаваш ли я?

- Да.

- Запознай ме!

- Добре, но нека първо ти разкажа за нея.

Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите.
Без нужда от грим или старание.
Красотата й идва някак естествено – отвътре.
Обаче това е само повърхността.
Далеч не е най-интересното.
Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират.
Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно.
Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно.
Огънят в косите й се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза веднъж.
Огънят в очите й обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея.
Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата.
Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки.
А ако си късметлия и събудиш любопитството й към себе си, и теб те очаква приключение.
Не знам как ще я спечелиш, обаче.
Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето.
Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно.
Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя не вижда дрехите. Вижда хората в тях.
Някога срещал ли си момиче, което не е предубедено? Което никога не съди?
От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания.
Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад.
Няма тема.
Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.
Просто тя, не е точна наука.
Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи!
Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима.
Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също.
Когато й се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш.
Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.
Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор.
Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва.
Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят е кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.
С нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги й давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.
Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш.
Да я спечелиш.
Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подаръци.
С нестандартните хора се налага да си нестандартен.
Да мислиш! Да слушаш внимателно!
Да се стараеш!
Казах ти че ще е трудно.
Да й разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.
Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало.
Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни.
Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния.
А стъпиш ли веднъж там, връщане няма.
Ти няма да искаш да се върнеш.
Защо ли?
Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш.
Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.
Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!"

Равновесие...

”В самотата винаги има хаос. И безвремие. Но когато нещо даде център на този хаос, създава от него вселена. И се ражда нов живот. И време, в което този живот да израстне, да се развие, да цъфти и да си отиде...
... за да съществува равновесие, нещо трябваше да си отиде, нещо да остане, друго да се промени. Но всичко е свързано в едно. И нищо не може да се случи самоцелно и без смисъл.”

Живот в скалите, М. Лалева

За книгите и хората...

"- За какво мислиш?
- Замислял ли си се, че хората и книгите си приличат? Нови, стари, скучни, забавни, тънки, дебели, евтини, скъпи, прочетени, недочетени... Книги и хора със смисъл и без мисъл в тях... Разбрани и недоразбрани... Любими и не толкова! Такива, които препрочиташ по сто пъти и винаги откриваш нещо ново в тях, което сякаш ти е убягвало и такива, към които губиш интерес още на първи прочит.
Книги и хора, в които припознаваш себе си и такива, които не те докосват с нищо. Книжки и хора за два часа и такива, с които губиш представа за времето... Хора,  които четеш като отворена книга и книги с дебели и твърди корици, съдържанието под които, обещава да е завладяващо, често обаче трудно разбираемо. Най-интересни са те - с всяка следваща страница апетитът ти за четене расте,  докато историята им не те погълне изцяло... Харесвам такива хора... Ходещи романи...
- Много ли книги си изчела?
- Достатъчно, за да се науча да чета хората..."

Боклук

"В душата си бях насъбрала твърде много непотребни спомени и емоции. Твърде дълго не изхвърлях нищо. Докато не дойде времето да приключа това. Времето да се освободя от този товар и бреме. Боже колко боклук бях насъбрала. Отворих широко всички прозорци и започнах да изхвърлям. Изведнъж се оказа, че има толкова място, широчина и простор...въздух. Аз дишах отново, свободно, и буцата в гърлото я нямаше вече. Невероятното усещане, че съм си върнала живота, вярата, надеждата и желанието да живееш. Огледах се, бяха останали наистина ценни за мен неща. Нещата, които имаха истински смисъл в живота ми."

Пукнатини...

"Може би е точно така, както каза ти - всички имаме своите пукнатини. Отначало всеки от нас е бил като непромокаем съд. И тогава нещо се е случило; някой ни е напуснал или не ни е обичал, или не ни е разбрал, а може би ние не се го разбрали, така сме го изгубили и сме се наранили един друг. И на места са се появили пукнатини. Искам да кажа, че щом започне пропукването, накрая то става непоправимо. Но имаме цялото време от момента, в който се появяват пукнатините, до мига, когато се разпадаме напълно. Единствено през този период се виждаме един друг - гледаме през собствените си пукнатини в тези на другите. Кога се видяхме лице в лице? Не и преди ти да видиш пукнатините ми и аз да погледна в твоите. Преди това виждахме единствено представите, които имахме един за друг. Все едно да гледаш през прозорец със спуснати щори без да виждаш какво има от другата страна. Но щом се появят пукнатините, светлината може да влезе вътре. Може да излезе навън."

Автор: Джон Грийн

Снимка: https://gradcontent.com/lib/600x350/couple-hands-peika1.jpg