-Здравей, Мая.
Не съм идвал миналата седмица, че валя, а знаеш какъв става пътя до къщата и аз вече трудно ходя. Не съм онзи силен младеж, дето те носи 4 км, като си навехна крака.
Нося ти орхидеи, като едно време. Един месец ти подарявах всеки ден докато позволиш да те целуна, после ми удари шамар от гордост и ме целуна да ми минело от шамара. Все ми викаше "Кольо, когато и шамар да ти ударя, все ще има за какво ".
Децата са добре.
Дъщеря ни пак се развежда, защото не получавала това което заслужава и ще ходи при някой си в Украйна, там от интернета се запознали и бил мъжа на мечтите ѝ.
Не го знам тоя интернет, как ги запознава хората само знам, че като те видях за пръв път на центъра, краката ми се подкосиха и сърцето ми на топка стана.Ти снажна с коси от злато, а аз с нос като картоф и корем от банички. И до ден днешен не зная, как реши да ме обичаш толкова, и какво видя в мен.
Внучката и тя с ново гадже, че старото я задушавало и все се мъкнел след нея . Новия я търсел рядко и късно вечер, ама това била истинската любов - трудна и се плачело. Ние също с теб сме плакали-
от радост, като се роди дъщеря ни, от болка като останахме без работа, когато аз се разболях ти се криеше, но виждах, че плачеш и когато ти си отиде, плача всяка вечер, вече 5-та година.
Внука не работи, а играел някви игри на компютъра дето му взех. Днешните шефове не давали пари и нямало смисъл да работи.
Аз ходя на пазарчето още, макар и вече да нямам сили, но трябва да се грижа за децата, те са всичко,което имам сега и всичко,което ми остана от теб.
Ще тръгвам, че път ме чака, а къщата далече.
Иначе съм добре хапвам квото има, но не готвя, без тебе нищо не ми е вкусно. Не ми е гладно тялото, а сърцето и душата, дето се насищат само от усмивката и смеха ти.
Липсваш ми Мая и дано ме чакаш там горе.
Обичам те завинаги и до другата седмица мила.
Софрони Карадиев
