Всичката мъка...

"... казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост."

До следващия път ще ме има...

Имам дарба.
Не пропускам важни неща.
А толкова се старая.
И ми иска да съм безсилна.
Оказва се, че не мога.
И винаги ме има.
Когато съм нужна.
И зная кога е това.
И съм там.
Цяла за теб.
На половина за мен.
И винаги стигам.
До следващия път.
А моята половина намалява.
На мен прашинка ми стига.
От себе си и за себе си.
И продължавам.
До следващия път.
Когато съм нужна.
Ще ме има.
До следващия път.
На половина.
До следващия удар на сърцето.
В него.
До него.
Където съм нужна.
След празник.
Никога на.
Като настинка.
Във всеки сезон.
Под различна форма.
С различни симптоми.
И ще се възстановиш.
Защото ще се разлея по теб.
И ще запълня пукнатините.
И ще си цял.
С моята половина.
И няколко прашинки.
До следващия път,
Когато пак ще ме има.

Задънена улица...

"Когато се озовеш в задънена улица, не бъди идиот, а излез, откъдето си влязал."

Смяна на годините...

"Вълнуваме се, когато годината се сменя, защото това ни изпълва с увереност, че и ние можем да се променим заедно с нея."

Р. Джоузеф Хофман

Не бързай да пускаш...

"- Пусна ли го в душата си?
- Пуснах го
- В тялото ти беше ли?
- Беше.
- Из сърцето си разходи ли го?
- Във всички стаи...бабо. И в най-тъмните и срамните.
- И сега не знаеш защо плачеш?
- Уморих се
- Не бързай да пускаш, чадо. Ще влезне, ще се поразходи, ще поразтъпче, ще оцапа, па ще се фръцне да си оди.
Онио, който е за теб - той остава. И над теб бди, като над най- крехкото цвете за теб внимава. Бори се за теб, коги сама от себе си се предала.
Дом ще построи, мъж е коги умее да създава. Не скъпи се, не инати се, не се като жертва изявява.
Дъще, он не разиграва.
- Предрешват се на други, след някой и друг месец са от чуждите по-чужди.
- Не бива да влиза в живота ти, ако няма мерака да го прави по-хубав отколкото до преди него. И ти така, дъще. Не бива. Иначе си стойте, където сте. И всеки по своему да е щастлив."

Pollini

Интимност и секс...

"Наистина ли си мислиш, че интимност са две тела, които се сливат в едно? Това ли е всичко? Секс? 

Нека ти кажа нещо. Секс можеш да правиш с почти всеки. Почти винаги. Лесно и бързо. Като игра. Игра, която писва след третият път. И колкото повече хора минават през леглото ти, толкова повече и самотата ти расте. Защото това не носи нищо. Добре де, нищо съществено. Защото в най-честата си форма сексът е просто изразходване на енергия и утоляване на нагон. Сексът не може да изпълни онези моменти, в които имаш нужда просто да усетиш, че някъде има някой, който брои секундите докато се прибереш. Не за да свали дрехите ти. А защото иска да целуне челото, ръцете и сърцето ти. Сигурно ще прозвучи задръстено, но нека ти кажа как аз разбирам интимността. Да лежиш на гърди, които са спокойни. Да е тихо и това, че споделяш мълчанието си с някого да НЕ те кара да се чувстваш неудобно. Да не си мислиш: "сега сигурно очаква нещо повече" ... ами не. Нека не очаква. Кой и кога ти каза, че мъж и жена, спокойно стоящи един до друг, трябва да бъдат любовници? Защото с колкото повече хора преспиваш, толкова повече сам си. Защото идват за малко. И за бързо. Като студено кафе, което си поръчал, но си бързал и просто го преглъщаш, защото няма време за повече. До там ли се изчерпва всичко? Не мисля. Интимността не е звук между удари и сливане на тела. Интимност и секс са две различни неща. Интимността е усещане, че си достатъчен с присъствието си, че не е нужно да бъдеш това, което другите са. Интимността е онази тишина, която е способна да измести самотата с близост на душите. Сливане на енергии. Докосване на сърца. Леко и тихо. Толкова е красиво. Колко от хората, с които си преспал помнят любимата ти песен и колко от тях знаят как да те успокоят, когато не си на себе си? 

Да, така си и мислех.

Всички правят секс, а колко хора имат някой, с който да се чувстват достатъчни? 

Просто питам."

Роланда Стефанов

Повече Мечо Пух, по-малко магаре...

Много ми е трудно да не съм права.
Близките хора знаят това.
Всичко е изтъкано от опит, широко отворени очи, възприятие, философия, чак дървена понякога.
Въпреки това - аз не зная отговорите на всички въпроси. Слава Богу, че иначе тотално бих обезмислила съществуването си.
Защо всъщност ми е нужно да съм права? Важно ми е да не съм крива. Никому. Най-вече на себе си. Там, в душата, са най-суровите ми съдници. И затова, и аз, като Мечо Пух, Прасчо и най-вече като магарето Йори (разбира се), повече ценя взаимотношенията. Да, започващи от тези с мен, завършващи с ето този непознат, който вдигайки сега поглед от телефона си поглеждам в очите.

Тук се сещам, че на Мечо Пух много му е лесно, всичко му е сладко. На мен не винаги, но това е така, защото аз не съм герой от чужда приказка, а от моята собствена, която създавам всеки ден, с всяка своя стъпка, с всяко отваряне на очите, с всяка изречена дума, с всяка усмивка.
И се оказва, че съм права. Права съм винаги, когато с чисто сърце избутам всяко его, дори и моето. Защо?
Защото ценя взаимотношенията. И обичам да обичам. Другото ме уморява и изкривява моята приказка. А искам да съм повече Мечо Пух и по-малко магарето.