Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд - цитат 2

"Парадоксите са нещо приятно наистина, но...

- Нима това беше парадокс?... Всъщност може да бъде парадокс. В такъв случай излиза, че истината ни се открива най-добре чрез парадоксите."

"Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд

Снимка: https://ktonanovenkogo.ru/image/paradoks.jpg

Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд - цитат 1

"... но грубият разум е нещо непоносимо. Непочтено е да се облягаш на разума. Това е предателски удар върху интеректа." 

"Портретът на Дориан Грей", Оскар Уайлд

Снимка: https://i.actualno.com/actualno_2013/upload/2015/08/12/0028656001439383402_0.jpg 

Всичката мъка...

"... казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост."

До следващия път ще ме има...

Имам дарба.
Не пропускам важни неща.
А толкова се старая.
И ми иска да съм безсилна.
Оказва се, че не мога.
И винаги ме има.
Когато съм нужна.
И зная кога е това.
И съм там.
Цяла за теб.
На половина за мен.
И винаги стигам.
До следващия път.
А моята половина намалява.
На мен прашинка ми стига.
От себе си и за себе си.
И продължавам.
До следващия път.
Когато съм нужна.
Ще ме има.
До следващия път.
На половина.
До следващия удар на сърцето.
В него.
До него.
Където съм нужна.
След празник.
Никога на.
Като настинка.
Във всеки сезон.
Под различна форма.
С различни симптоми.
И ще се възстановиш.
Защото ще се разлея по теб.
И ще запълня пукнатините.
И ще си цял.
С моята половина.
И няколко прашинки.
До следващия път,
Когато пак ще ме има.

Задънена улица...

"Когато се озовеш в задънена улица, не бъди идиот, а излез, откъдето си влязал."

Смяна на годините...

"Вълнуваме се, когато годината се сменя, защото това ни изпълва с увереност, че и ние можем да се променим заедно с нея."

Р. Джоузеф Хофман

Не бързай да пускаш...

"- Пусна ли го в душата си?
- Пуснах го
- В тялото ти беше ли?
- Беше.
- Из сърцето си разходи ли го?
- Във всички стаи...бабо. И в най-тъмните и срамните.
- И сега не знаеш защо плачеш?
- Уморих се
- Не бързай да пускаш, чадо. Ще влезне, ще се поразходи, ще поразтъпче, ще оцапа, па ще се фръцне да си оди.
Онио, който е за теб - той остава. И над теб бди, като над най- крехкото цвете за теб внимава. Бори се за теб, коги сама от себе си се предала.
Дом ще построи, мъж е коги умее да създава. Не скъпи се, не инати се, не се като жертва изявява.
Дъще, он не разиграва.
- Предрешват се на други, след някой и друг месец са от чуждите по-чужди.
- Не бива да влиза в живота ти, ако няма мерака да го прави по-хубав отколкото до преди него. И ти така, дъще. Не бива. Иначе си стойте, където сте. И всеки по своему да е щастлив."

Pollini