Щастието от малките неща оставя най-дълбокия и затоплящ спомен...

Душа привързана към душа.

Сърце привързано към сърце.

Страст привързана към тяло.

Очи привързани към усмивка.

Ръце привързани към докосване.

Снимка: http://sphotos-f.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/251728_495370430475856_1511986992_n.jpg

 "Хората са като птици с по едно крило. Могат да полетят само ако се прегърнат!"

Снимка: http://sphotos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/539860_411930132191280_520050236_n.jpg

Изпитания, постоянно.
Трудности, постоянно.
Неразбиране, постоянно.
Ежедневно.

Учим се, мъчим се, боли. Намираме красотата и правилното в болката. Оценяваме друго. Променяме поглед към света и случващото се в нас и него.

"Всичко ще бъде наред." - обичам да казвам, да мисля, да вярвам. И то е наред. Всичко е достатъчно объркано, както винаги е било. Това е моята представа, това мисля е "всичко ще бъде наред" на 21 век.

Случвало ли ви се е чувството за нередност при проява на добрина към вас?
Случвало ли ви се е да не вярвате, че хората просто искат да им се усмихнеш?
Случва се. Но някои наистина искат само това.

Усмихнете се на света и на себе си! Трудно ще бъде винаги, но и приятно няма да спре да ни бъде. Вярвайте повече във всичко...

Хубавото на лошото – Хорхе Букай

Една вечер, докато се прибирал след проповед, свещеникът бил нападнат с пистолет на няколко пресечки от дома си. Тъй като бил дълбоко религиозен, преди да си легне, седнал пред писалището си и написал следната благодарствена молитва:

“Господи, днес ме нападнаха.
И ми хрумва, че трябва да ти благодаря за няколко неща.
Първо искам да ти благодаря,
че никога досега не ме бяха нападали,
понеже в свят като нашия
това граничи с чудо.
На второ място искам да ти благодаря,
че ми взеха единствено портфейла -
както винаги, в него имаше само няколко долара.
Благодаря още, Господи,
задето жена ми и дъщеря ми не бях с мен,
защото щяха много да се изплашат,
и че за щастие не бях наранен.
Накрая, Господи, най-много ти благодаря,
че бях човекът, когото ограбиха..
а не този, който ограби”.

Из “Трите въпроса” на Хорхе Букай

Снимка: http://dunwoodyumc.org/180/wp-content/uploads/2012/10/Faith_and_friendship.jpg

"Обичам да живея.
Имала съм моменти на диво отчаяние, дълбока мизерия, обградена от тъга, 

но след всичко аз зная твърде добре, че това да си жив е велико нещо."

Агата Кристи

Животът е роман, твоя.
Понякога боли, понякога е изпълнен с любов, но винаги трябва да е украсен с мечти.
Трябва да помниш, че след всяко зло идва добро. Неизбежно е.
Трябва да знаеш, че всички герои, също като теб са тук, за да отдават своята енергия и да пишат своя роман, в който участваш и ти. Обичам да казвам: Всичко е взаимност. И е така.
Винаги можеш да скъсаш страницата, да нарисуваш нещо цветно, да нарисуваш усмивка или просто без много емоции да отвориш на следващата страница.

Трябва да помниш, че ти си писателя в собствения си живот и преживявания.
Подходи с внимание към всяко нещо и човек, който преминава през живота ти.