Имало едно време, толкова отдавна, колкото стара е и Стара Планина едно тайно и прекрасно място, наречено Град на Добротата. Той бил построен от незнайни люде, за да спаси и намери убежище за Добротата у хората.
Тази Доброта
все по-рядко се срещала, не била ценена и даже не малко пъти била
осмивана и осъждана като “непотребна”. Тези незнайни люде искали да я
запазят поне в онези от нас, които я носили в сърцето си и не
позволявали тя да избледнее, независимо от чуждите критики и нападки.
И
затова, когато положението станало наистина тежко, из целия свят
захвърчали телеграми. Те кацали в пощата на всяко населено място- от
най-малкото селце, до най-големия град. Имало телеграми в самотни
къщички в планините, както и на изоставени острови с по няколко човешки
обитатели. Телеграмите съобщавали, че Градът на Добротата отваря врати за Добри хора от целия свят и ще ги затвори тогава, когато всеки град, селце или планина изпрати само по едно семейство, но то да е Най-доброто от всички.
Условията за Доброта не били малко, но пък Градът на Добротата предлагал много. Всеки Добър човек, живеещ там, ще е заобиколен от Добри съседи! Ще има къща, двор с поляна, чисти гори, планини и реки, ще живее в хармония с животните и природата и Добротата му няма да бъде засенчвана от чужди зли думи и действия…
Добри
са онези хора, пишело в телеграмите, които уважават природата,
слънцето, небето! Които не причиняват зло с действия и думи, ценят труда
на останалите, подстрекават към Добрини дори и тези, които ги нападали с подигравателни слова. Добри са онези, които помагат на другите и не очакват в замяна нищо. Добри
са хората, които не причиняват болка на други- хора или животни,
целуват земята под краката си и благодарят на природата за силата, с
която ги е дарила!
Добри са семействата, които
оставят храна за птичките, помагат на осиротели животинки… Онези,
неизползващи лоши и подигравателни думи, искрени и любящи! Онези, които
не спират да напомнят на останалите, че Добротата е лесна, макар че не винаги са изслушвани.
Във всяко селце и град имало такива Добри
семейства, но едно от тях бивало избрано, защото най-много заслужавало
да иде там. Едно такова семейство били и Добринови. Те били от онези
хора, които правели и на мравката път. Често съседите им хвърляли
боклук в градината им, чуждите деца се закачали грубо с двете им чеда;
те безмлъвно чистели двора си, а майката учила децата си да не отвръщат
на обидите и закачките, а смело да следват вярванията си.
Когато били избрани да идат там, били много щастливи. В деня, когато получили покана и карта на маршрута им до Добрия Град, те взели от вкъщи няколко ябълки, родени от дърветата в двора им и шепа пръст - за да не забравят за родните си места.
Пътят
бил дълъг, минавал през други градове и села, разчитали на хорската
помощ, за да се нахранят или пренощуват. Срещнали стотици други хора-
някои Добри, други приветливи, ала шушукащи си “Гледай
ги пък тези особняци”, имало и съвсем лоши хора, които само с думите и
изражението си ги прогонвали от прага на къщата си…
Понякога
оставали за няколко дни, че даже и седмици в нечия къща- децата си
играели заедно, жените си говорили и се грижели за дома, а мъжете се
трудели. Това били Добри семейства- почти като тях и те се чувствали така добре заедно! Но после отново потегляли…
Така много, много дни…
Когато
ябълките съвсем изсъхнали, а шепата пръст загубила аромата си, те
пристигнали - на голяма поляна без трева, без цветя, без изворче. Пред
тях имало огромна бяла стена, висока чак до облаците, а в нея – мъничка
врата.
Те почукали, но никой не отворил, нито отвърнал. Почукали
пак и вратата сама се открехнала. Пред тях се разгърнала безкрайна
зеленина, цветя, имало високи дървета с птици из клоните, чувал се
ромон на поточе, слънцето греело лицата им, диви животни безстрашно
идвали до тях и бутали муцунки в шепите им!
Това бил Добрият Град.
Те тръгнали напред, очаквайки да срещнат и други семейства. Минали
през гората, вървели из неутъпкана трева, но никъде нямало и помен от
хора. Решили, че са първите дошли и нямали търпение да дойдат новите им
Добри приятели.
Когато се смрачило се ( а и
както били уморени), те се сгушили четиримата на завет до един розов
храст, за да прекарат нощта. Рано на другата сутрин, щом слънцето едва
се показало, семейството се събудило и очаквало да види новодошли, но
не - все още било така тихо… само едно сърненце хрупало сухите им ябълки.
Те
отново тръгнали напред и само след няколко крачки видели една съвсем
малка дървена врата, която водела под земята. Отворили я и повикали.
Понеже вратата била съвсем тясна, те нямало как да влязат вътре.
Повикали пак и тогава се чул глас:
“Добре дошли при нас! Много време ви отне да дойдете до тук, много път извървяхте, за да чуете, че няма Град на Добротата. Това беше изпитание за вашата вяра и сила, но вие успяхте да го преминете. Няма такъв град, уважаеми Добри хора. Няма и не трябва да има! В колко домове отседнахте по пътя си? С колко Добри хора, готови да станат още По-добри се запознахте по пътя? Защо не останахте там - за да разказвате и разпръсквате Добротата
си? Тя ще поникне в онези хора, на които им трябва съвсем малко
-стимул, подкрепа, окуражаване, че да станат и те като вас и после да
носят тази Доброта и отново като вас да я разпръскват?
Град на Добротата е всяко място, където вие успеете да насърчите добри дела и съумеете да намерите приятели. Там е вашето място - сред народа, защото ако затворим Добротата тук, обричаме света на гибел!
Върнете се обратно по пътя си, идете при онези, които сте чувствали близки, дайте им ръка и така ще станем повече- Добрите хора! И кажете на всички, които срещнете, че не могат да наранят вярата ви, защото днес вие доказахте колко силна е тя!”
... Знаете ли какъв е извода: бъдете уверени в принципите си, независимо
колко често ви нараняват с думи или поведение!
Бъдете добри! И силни! И уверени!
