Бекрайни въпроси, страхове и "защо"-та...

Много пъти съм си задавала въпроса: "Защо живота или съдбата (не ми е ясно кое от двете е "виновника") ни среща с неподходящите хора?"

Честно казано много често сама стигам до отговора, че неподходящи хора няма.
Има хора, които срещаш, когато сърцето ти прелива от любов, която иска да сподели и си избира обект, който в същото време е заливан от друга любов. Или е сърце, което не се нуждае от още любов и по-скоро от твоята любов. Объркано, нали? Хм... Дори аз го намирам за матрица!
Майка ми бързо решава дилемите ми с лекото: "Много мислиш, майче."
Приятелите пък казват: "Вземи си всичко, което живота ти предоставя."
Да, ама понякога това "всичко" води до усложнения, до промяна в плановете, до болка, до объркване, до забранени "неща", до нещо, което "не трябва" да чувстваш и да насочваш там...
Енергията е по-силна от всичко. Желанието е това, което не бих могла да се науча да контролирам. Не е ясно защо. Защото не искам, защото съм неспособна, защото така ми е по-лесно, защото се оправдавам или защото просто не искам да боли. Отново е объркано, налиии? Пфу! :)
А как ми се иска всичко да е простичко и наистина като протегнеш ръка да си вземеш всичко лесно. Толкова лесно, че в съзнанието ти да не нахлуват страховете от провал, от обида, от срам, от разрушение, по-скоро от саморазрушение.
Много пъти лично аз съм обвинявала хора (когато си позволявах да съдя, да обвинявам, в един минал и добре преживан и променен период) в това, че искат "неща", които не могат да имат. "Неща" е в кавички, защото носи душа.
Имате ли чувството понякога, че се разминавате с нещо, което силно желаете?

Вечер, когато заспивам си пожелавам утрешния ден да ми спести страховете, които обожавам да си създавам. Познайте какво получавам? Изпитания, вечните изпитания на живота.
И сега е така! И тези въпроси, чувства и емоции са изпитания за мен самата.

Понякога си казвам: "Хайде де спри за малко!" После преминавам на: "Добре, емоциите са водещите в моята книга. Живей ги и пиши!"
Ах, тази книга дано я завърша някога. Спокойно мога да я нарека моя личен шедьовър. Толкова ще е цветна! :)

Ох, Вилянка, отново тя... :)

"Животът не е сложен. Ние сме сложните. 

Животът е прост и простите неща са правилните." 

Оскар Уайлд

"Най-големият страхливец е мъжът, който събужда любовта на една жена, 

без да има намерение да я обича."

Боб Марли

"Баща ми ме научи, че истинският мъж дава, вместо да взима. 

Използва логика, а не сила.
Решава проблемите, а не ги създава.
И най-важното - истинският мъж се определя от онова, 

което е в сърцето, а не в панталоните му."

 

 

"В крайна сметка винаги, когато съм на път да се откажа,
идва нещо, за да ми покаже, че има смисъл да вървя напред."

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... Много често завинаги... Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия... Това е истинската любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това... Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!
Сър Джеймс Матю Бари - шотландски писател

"When you lose touch with inner stillness, you lose touch with yourself. 

When you lose touch with yourself, you lose yourself in the world."  

Eckhart Tolle