Декември е тук...

Декември е тук. Бъди добър.

Декември е блясък. Блясък в очите. Бляскави малки улички.
Сгушени студени пръстчета. Аромат на свещи и портокалови кори.
Тиха музика. Червено вино. Подаръци. Изненади.

Декември е уют. Грижа за дома и семейството. Сняг. Топли ръкавички и шал.
Зачервени бузки. Студено носле.
Очакване и усмивка. Трепети и любов.

Декември е светлина и мисъл. Мисли за това, което имаме и нямаме.
Мисли за какво можем и защо не.
Ще бъдем по-добри и по-мили. Първо със себе си.

Декември е топлина. В душите. В очите. В ръцете.
Повече... ще обичаме. Повече... ще се грижим.
Повече... ще мечтаем. Повече... ще сбъдваме.

Декември е поглед навътре. Кои сме и къде сме.
Поглед към любимото и важно.
Поглед към пропуснатото и закъснялото.

Декември е всичко. Равносметка. Малко тъга, идва, отива си.
Декември е ново начало. И подобрено старо начало.
Декември е това, от което се нуждаем.
Декември, бъди мил. Бъди благодарен. Прощавай. Обичай.

Коледа...

Започвам да отброявам дните до Коледа...
Дните, в които си изцяло отдаден на семейството.
Тъжно е, че чакаме тези дни, за да се отдадем на най-близките си хора и да вярваме в чудеса.

И тази Коледа се надявам на чудо. Чудо, на което се надявам от няколко години, но около Коледа разчитам на цялата енергия на Планетата да помогне.

Единственото, което желая е здраве и живот. Всичко останало е добре дошло.

Помечтайте за красива Коледа, повече взаимност и споделеност, повече чудеса и повече вяра в самите себе си. От там идват чудесата.

"Лъвът и прасето седнали да пият.
Пили каквото пили и лъва казал, че се прибира при жена си.

Прасето възмутено попитало:
- Лъв, ти си царя на животните, цялата гора ти има страха, а ти се съобразяваш с една жена?
Аз ще пия до когато си искам и моята жена нищо не може да ми каже!
Лъвът отвърнал:
- Разликата между нас е , че ти се прибираш при свиня, а аз при лъвица..."

Разочарования, ежедневни...

Напоследък "търпя" малките разочарования... От хора, постъпки, думи, уважение, липса на последното.

Разбира се не очаквайте от мен да тъгувам дълго. Усещам, приемам, подминавам.
Не съм от хората (вече не съм - слава богу), които ще се вторачат в негативното.
Нямам много време за него. Живея с важните неща.

Никого не упреквам за държание, действия или без... дейстия. Друг има правото да го прави.
Живеем в свободен свят. Всеки има своето право да прави или не прави.

Моя проблем винаги идва от личната призма. "Аз бих...", "Аз ще..."
Да. Но аз не съм всички.
Затова приемай малките разочарования с лека ръка, но пази поуките и научените уроци и ако утре искаш да споделиш щастието си или нещастието си с някой - знаеш с кой.

Хубаво е всеки човек да разбере до къде може да стига с неуважението си.

Спомням си преди време майка ми какво ми каза когато бях учудена от нейна постъпка (положителна разбира се) след ситуации, които бяха наранили душата на дъщеря й.
Когато я попитах защо? Тя отговори: защото преди всичко съм уважителна. Уча се от нея!

Отново ще кажа: Не съм идеална! Но се харесвам! :)
И отново съм аз и на себе си - Вилянка :)

Ако понякога мислим за това как някое действие ще се отрази на хората, които обичаме...
... може би не бихме направили много неща.
Ако понякога мислим поне три пъти преди да сторим нещо...
... може би не бихме направили много неща.
Ако понякога не ни е достатъчно "извинявай"...
... може би не бихме направили много неща.

Обичам идеята да живеем тук и сега, но повече ми харесва да живея тук и сега без моите действия да унищожат нечия душа, която обичам.

“Тази година не сме същите хора, които сме били миналата година. Онези, които обичаме, също не са същите. Щастлива случайност е, ако ние, променяйки се, продължим да обичаме един променен човек.“

"Страстта може да се подхранва от тайната, но на любовта е нужна истината, за да оцелее."