Да бъдеш, прах и приятелства...

Всеки изисква.
От теб, от него, от нея.

Всеки иска от теб:
— да бъдеш зрял...
— да бъдеш разумен...
— да бъдеш отговорен...
— да бъдеш вежлив...
— да бъдеш добър...
— да бъдеш усмихнат...
— да бъдеш силен...
— да бъдеш жена...
— да бъдеш мъж...
— да бъдеш приятел...
— да бъдеш цял.

Трудно е да бъдеш.
Прах и приятелства.
Разпиляно е всичко.
Всичко е прах.
Раздаваш с надежда, по малко от личното.
Ако не си цял и не бъдеш всичко, всичко е временно и бързо преходно.

Душата е неизчерпаема. Сигурна съм.
Загубих желание ”да допускам” до нея. Да я споделям. Отслабва.
Енергия да пилея за прах и приятелства.
Ако не даваш, не получаваш. Ако не дадеш, ще се поиска. Ако не се поиска, следва прах в приятелство. Така се оказва. Днес и този месец, и вчера. Винаги.

Свиквай.
Как се свиква с разочарование?
И ти си прах в приятелството за някой.
Тъжно е. Душата, настъпана, горчи.

П.с. не разбирам душата си, не е цяла, говори накъсано.

Вилянка

Отново да почопля...

Сгуших се в тиха тъмна нощ.
Избягала от ежедневния и страшен нож.
Ръце да отпусна и да стопля.
В душата си отново да почопля.

Защо я има тази тъмна нощ?

Защо е нужно да е полунощ?
Нима ръцете носят история?
Душата има своя предистория.

Разказвай тихо.
Ще чувствам плахо.
Дори не искам да я слушам.
Но тук съм и издишам.

Дишам.
Усещам.
Грача.
Влача.

Ще проплача.
Но ще знача и ще закрача.
Не далече.
След зимния сън на мече.

Вилянка


Снимка: https://www.webmiastoto.com/wp-content/uploads/2017/02/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D1%8E%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%B5.jpg

Добро утро :)

"Живот в скалите", Мария Лалева - Морето си има настроения

"Изискват се мъдрост и сила да понесеш залеза. Той не ги притежаваше в цялост. Но беше цял и завършен, в прекрасно равновесие със себе си. Необянимо как беше надскочил ужасната тегоба да се самоосъжда и самосъжалява.
Алкохолът му даваше амнезия, а морето - дом. Беше му нужно точно морето - най-шумното нещо под слънцето с най-ярката тишина в шума. Бяха еднакво противоречиви. Харесваха се. Михаил имаше нужда от ритъма на морето. От смяната на ритъма. От промяната в цветовете. Морето си има настроения и Михаил се бе научил да ги вижда."

Снимка: https://pixabay.com/p-2106936/?no_redirect

Обичал ли си до небето?

Обичал ли си различно?

Случайно. Внезапно. Тихо.

Обичал ли си кратко?

За миг. За докосване. За добро утро.

Обичал ли си обсебващо?

До лудост. До несвяст. До лято.

Обичал ли си тъжно?

До болка. До забрава. Досадно.

Обичал ли си истински?

Приятелски. Заинтересовано. Логично.

Обичал ли си на сън?

Замечтано. Нереално. Горещо.

Обичал ли си до утре?

До докосване. До дума. Понякога и романтично.

Обичал ли си до лудост?

До поглед. Вманиачено. Ужасно.

А някой разбра ли да обичаш до край?

Завинаги. Неволно. До небето.

Вилянка

Снимка: http://images2.fanpop.com/images/photos/5800000/I-Love-You-3-lovers-5823453-682-523.jpg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Уморен

"- Как ще позная кога съм уморен? - попитах веднъж Михаил.
- По ръцете, дете. И по сърцето. Когато те се успокоят и се смирят, вече ще чуваш скалите.
- Това не е ли мъдростта?
- Крачката меджу умората и мъдростта е любовта, която искаш да дадеш.
- И те ще ми помогнат?
- Не, те ще те спасят. Точно както спасиха мен."

Снимка: https://www.doctorsbg.com/wp-content/uploads/2017/09/pexels-photo-541518-e1506277891166.jpeg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Затвора

А ти искаш ли обикновено човешко съществуване? Опознай собствения си затвор и го разруши, или не?

"Хора като тях те учат да се примиряваш и да обичаш човешките си ограничения. И точно поради това да се стремиш да си най-доброто в границите на своето обикновено човешко съществуване.
Не знам на кого беше по-трудно - на тях, които виждаха отвъд времето и привидното, или на нас, които си носим затвора по рождение. Да си познаваш затвора, понякога е достатъчно, за да го разрушиш."

Снимка: http://dark.pozadia.org/images/wallpapers/34-Gothic-1280x1024-81205.jpeg