Любов, Елиф Шафак

"Винаги ставаше така. Кажеш им истината, и те намразват. 

Колкото повече говориш за любов, толкова повече те мразят."

"Любов", Елиф Шафак

... а нещата вече са подредени.

Октомври

Октомври
Месец на тати
и на мама, заради тати
Месец на есен
и на нова хладна песен
Месец на аромати
на печени чушки
и на топъл чай
Месец на хиляди звездопади
на красиво облачно небе
на малко високо слънце
Месец на есенен шал
на паднали листа
на сгушени ръце
на повече завити крачета
на повече книги
Месец на шишарки
на повече злато
и малко канела
на смесени мисли
на пъстра есен
Есен, в която
всяко листо е цвете
И всяка сълза осъзната.

Вилянка

Да ми се получи...

Днес
си купих зелени саксии.
Не са на точки
(макар да обичам).
Особено трудните.
По-красиви са, да бе.
Вивиан и тя може да греши.
Утре ще засадя цветята.
И няма да увяхнат.
За първи път смятам
да ми се "получат".
И ще се уча
да чакам.
Не да падне тавана.
Или времето да лекува.
А да ми се получи и цъфне.
Цветята, душата.
Нещото там.

Вилянка

Общуването...

"Използвам думата "приятел" свободно за хората, с които общувам. Независимо къде се намирам и независимо от продължителността на отношенията ни, аз търся точно това - връзки, отношения. Дали споделяме, един и същи език, или просто една и съща телесна форма, се отнасям към всекиго с любов, доверие и с усмивка и му давам сто процента от вниманието си. Общуването не е трудно, защото всички ние споделяме една и съща емоционалност, необходимост да утвърдим еднаквостта си на човешките същества и едно универсално качество - смеха."

Историите на една номадка, Рита Голдън Гелман

Здравей Мая...

-Здравей, Мая.
Не съм идвал миналата седмица, че валя, а знаеш какъв става пътя до къщата и аз вече трудно ходя. Не съм онзи силен младеж, дето те носи 4 км, като си навехна крака.
Нося ти орхидеи, като едно време. Един месец ти подарявах всеки ден докато позволиш да те целуна, после ми удари шамар от гордост и ме целуна да ми минело от шамара. Все ми викаше "Кольо, когато и шамар да ти ударя, все ще има за какво ".
Децата са добре.
Дъщеря ни пак се развежда, защото не получавала това което заслужава и ще ходи при някой си в Украйна, там от интернета се запознали и бил мъжа на мечтите ѝ.
Не го знам тоя интернет, как ги запознава хората само знам, че като те видях за пръв път на центъра, краката ми се подкосиха и сърцето ми на топка стана.Ти снажна с коси от злато, а аз с нос като картоф и корем от банички. И до ден днешен не зная, как реши да ме обичаш толкова, и какво видя в мен.
Внучката и тя с ново гадже, че старото я задушавало и все се мъкнел след нея . Новия я търсел рядко и късно вечер, ама това била истинската любов - трудна и се плачело. Ние също с теб сме плакали-
от радост, като се роди дъщеря ни, от болка като останахме без работа, когато аз се разболях ти се криеше, но виждах, че плачеш и когато ти си отиде, плача всяка вечер, вече 5-та година.
Внука не работи, а играел някви игри на компютъра дето му взех. Днешните шефове не давали пари и нямало смисъл да работи.
Аз ходя на пазарчето още, макар и вече да нямам сили, но трябва да се грижа за децата, те са всичко,което имам сега и всичко,което ми остана от теб.
Ще тръгвам, че път ме чака, а къщата далече.
Иначе съм добре хапвам квото има, но не готвя, без тебе нищо не ми е вкусно. Не ми е гладно тялото, а сърцето и душата, дето се насищат само от усмивката и смеха ти.
Липсваш ми Мая и дано ме чакаш там горе.
Обичам те завинаги и до другата седмица мила.

Софрони Карадиев

Огън ви желая...