Интимност и секс...

"Наистина ли си мислиш, че интимност са две тела, които се сливат в едно? Това ли е всичко? Секс? 

Нека ти кажа нещо. Секс можеш да правиш с почти всеки. Почти винаги. Лесно и бързо. Като игра. Игра, която писва след третият път. И колкото повече хора минават през леглото ти, толкова повече и самотата ти расте. Защото това не носи нищо. Добре де, нищо съществено. Защото в най-честата си форма сексът е просто изразходване на енергия и утоляване на нагон. Сексът не може да изпълни онези моменти, в които имаш нужда просто да усетиш, че някъде има някой, който брои секундите докато се прибереш. Не за да свали дрехите ти. А защото иска да целуне челото, ръцете и сърцето ти. Сигурно ще прозвучи задръстено, но нека ти кажа как аз разбирам интимността. Да лежиш на гърди, които са спокойни. Да е тихо и това, че споделяш мълчанието си с някого да НЕ те кара да се чувстваш неудобно. Да не си мислиш: "сега сигурно очаква нещо повече" ... ами не. Нека не очаква. Кой и кога ти каза, че мъж и жена, спокойно стоящи един до друг, трябва да бъдат любовници? Защото с колкото повече хора преспиваш, толкова повече сам си. Защото идват за малко. И за бързо. Като студено кафе, което си поръчал, но си бързал и просто го преглъщаш, защото няма време за повече. До там ли се изчерпва всичко? Не мисля. Интимността не е звук между удари и сливане на тела. Интимност и секс са две различни неща. Интимността е усещане, че си достатъчен с присъствието си, че не е нужно да бъдеш това, което другите са. Интимността е онази тишина, която е способна да измести самотата с близост на душите. Сливане на енергии. Докосване на сърца. Леко и тихо. Толкова е красиво. Колко от хората, с които си преспал помнят любимата ти песен и колко от тях знаят как да те успокоят, когато не си на себе си? 

Да, така си и мислех.

Всички правят секс, а колко хора имат някой, с който да се чувстват достатъчни? 

Просто питам."

Роланда Стефанов

Повече Мечо Пух, по-малко магаре...

Много ми е трудно да не съм права.
Близките хора знаят това.
Всичко е изтъкано от опит, широко отворени очи, възприятие, философия, чак дървена понякога.
Въпреки това - аз не зная отговорите на всички въпроси. Слава Богу, че иначе тотално бих обезмислила съществуването си.
Защо всъщност ми е нужно да съм права? Важно ми е да не съм крива. Никому. Най-вече на себе си. Там, в душата, са най-суровите ми съдници. И затова, и аз, като Мечо Пух, Прасчо и най-вече като магарето Йори (разбира се), повече ценя взаимотношенията. Да, започващи от тези с мен, завършващи с ето този непознат, който вдигайки сега поглед от телефона си поглеждам в очите.

Тук се сещам, че на Мечо Пух много му е лесно, всичко му е сладко. На мен не винаги, но това е така, защото аз не съм герой от чужда приказка, а от моята собствена, която създавам всеки ден, с всяка своя стъпка, с всяко отваряне на очите, с всяка изречена дума, с всяка усмивка.
И се оказва, че съм права. Права съм винаги, когато с чисто сърце избутам всяко его, дори и моето. Защо?
Защото ценя взаимотношенията. И обичам да обичам. Другото ме уморява и изкривява моята приказка. А искам да съм повече Мечо Пух и по-малко магарето.

Онова обичане...

Не искам онова обичане,
в което бързо влизам в сърцето. Временно. Обсебено. Силно.
А после да ти се бяга.
И да души.
Не искам от онова,
което ранява, до синьо.
Не искам онова,
което трудно се приспива.
Не искам да се закотвям в душата.
Сякаш аз съм единственото.
Не искам да съм център на Вселената,
а прашинка във вятъра.
Аз искам да пълнят душата ми,
не само да грабят.
Просто обичане. Леко.
Като премигване на око.
Като полет на гълъб.
Като смяна на сезоните.
Завинаги, някак тайно, въпреки мен.
Пламенно, но без да изгаря.
С грижа, която да знае,
че белезите не са проблем.
Проблем е мълчанието.
Със сила, която да знае,
че петната по душата са вечни.
Онова трайно обичане искам.
Да няма след него.

Има срещи... Живот в скалите

"Има срещи, които предварително са определени за душата ти. Има и загуби, рани, любови, деца. Най-важните неща в живота си сама си ги избрала. Затова не бива да се сърдиш, ако някой те нарани или изостави, защото може би точно това си искала да изживеем. Причините ги знаят само Бог и душата ти. Но има неща, които се случват въпреки плана на душата ти. Когато някой, с когото душата ти се е разбрала нещо, се отклони от плана ви, това променя и твоя път. Затова нека най-важни за теб да бъдат отговорността и честността- към душата ти и към пътищата, които душите на другите са избрали. Ще познаеш, че си на пътя си, когато ти е леко и нещата се случват без особени усилия и в много истини. Така ще познаваш и връзките с мъжете. Ако много се криете или карате, ако се налага да водиш двойствен живот, ако трябва да се съобразявам непрекъснато, да лъжеш, за да няма скандали, ако не се чувстваш свободна и окрилена, ако не се усещаш уважавана и зачитана, не е връзка по душата ти. Хубавите, избраните от душата връзки се отличават с три неща - истина и липса на страх да казваш истината, отговорност и уважение към отговорностите и личността на другия и любов без сделки и търговии. Споделям, не налагане, не обещания, не клетви. Нищо насила. И понеже си твърд характер и трудно прощаваш, искам да запомниш едно от мен - каквото и да ти говорят другите, каквото и да проповядват модерните ви теории фантасмагории, човек е верен само докато наистина обича. Важи и за другия, и за теб самата. Ако изневери на един мъж дори веднъж, тръгни си веднага. И знай - любовта си е отишла. Ако той ти изневери дори веднъж, тръгни си веднага - любовта си е отишла. Който обича, очи за друг няма, ни сърце, ни ръце. Имай сто любови, но и в стоте бъди само докато те обичат и си обичана. И докато сте си верни. Любовта е цяла, когато обичаш и с тялото, и с душата, и с ума. По-малко от това е компромис с душата ти. Обикнеш ли някого така, чула си душата си. И не изневеряваш. Дори и през ум не ти минава. Изневеряваш ли, една част от теб е спряла дя обича другия - или е тялото, или е умът, или е душата. И е време да си тръгваш. Щом едната част от теб е спряла, и другите части ще спрат да обичат този човек скоро. Изневярата човекът си я е измислил. Няма такова нещо пред Бог - просто истината между двама не е изречена. За да се появи трети, има липса на любов и не истина някъде помежду им. Без любов не бива да живееш и да бъдеш с никого. Не е задължително да прекъснем такива връзки, но е задължително да им промениш формата. Между хората остава енергия, която ги свързва дори след раздялата. Затова се опитвай да се разделиш красиво и с уважение - и с хората, и с миналото си. А това не може да стане без прошка и разбиране. Без добро и уважение. Така зареждаш въздуха около себе си със светлина. Ако го направиш грозно, чернилката ще отрови първо теб. Същото е и когато мразиш, съдиш и лъжеш - разболявам себе си."

Живот в скалите, Мария Лалева

Път...

"Няма да е леко. Но ще помниш, че това е изборът на душата ти. Тя си има път, който всеки от нас там, горе, избира и който забравяме, когато слезем тук. Това е голямата тайна на Бог - само една част от нас да помни избрания път, за да можем да изживеем с цялата си душа емоциите и мъдростта на случките в живота си. Затова имаме тяло, разум и дух. Но само душата помни какво е избрала и какво се е договорила с другите души. Когато се отклониш от пътя, тя ти дава ясни сигнали. Живей тихо и внимателно и се стреми да ги виждаш."

Живот в скалите, Мария Лалева 

Любов, Елиф Шафак

"Винаги ставаше така. Кажеш им истината, и те намразват. 

Колкото повече говориш за любов, толкова повече те мразят."

"Любов", Елиф Шафак

... а нещата вече са подредени.