Ползвате ли душата си?

Тези души ги имаме, за да ги "ползваме"! Смятам да напиша инструкции за използването им. Така ще улесня хората, които забравят, че имат душа и тези, които забравят, че хората отсреща също имат такава.
Плаши ме бездушевността на хората. Натъжава ме. Мъчно ми е да виждам заспали души. Мъчно ми е да знам, че могат да чувстват, но не го искат. Защото се страхуват...
Преди ден имах възможността да присъствам на урок по душевност. Да, аз преживявам всичко казано от учителя, ще бъда съдена за това, дори някои ще се засмеят на това, което пиша, но знаете ли? Вече не ми пука! Обичам душата си и това, че я имам. Глезя я. Отварям я. Ползвам я. Подбирам хората около мен по душите им. Не искам и не допускам те да нямат.

Важно е да не забравяме, че тази душа човек я има, за да дава, за да получава, за да чувства. Защо се страхуваме да чувстваме? Та нима това не е най-голямото богатство? За мен е! Щастлива съм, че чувствам, че давам от нея и че получавам.

Душата - най-ценното. Погледни в своята, погледни в тази на човека до теб. Виж красотата, помогни на всички да я видят. Ползвай я!