И тя вървяла и летяла, и тя падала и ставала, и тя гледала и спяла.
И ето там в безкрая, безкрая сив и мрачен с ожулени колене, видяла и прозряла кое е истинското.
Кое е чудото в безкрая, кое е слънцето във рая…Дали обаче е искала, незная…
Погалила косите меки, наместила полите леки…
Погледала с очи големи, очи отворени и чисти…Чисти за чистите неща. Чисти за милите неща. Чисти за святите неща.
И сивото превърнало се в цвете, тъй пъстро и красиво. Решила тя да действа, това е нейния живот. Това е нейната съдба.
И нека всичко бъде цветно за чистите очи, за чистите души.
