Сутрин, отваряйки очи, виждайки света... Благодаря, че дишам.
Сутрин, осъзнавайки – нов ден, нови емоции, нов прочит, нова призма, нови усещания...
Сутрин, обичта към слънцето и светлината.
Мисля и чувствам всичко това сутрин.
Топли вълни, когато осъзная колко специални хора имам в живота си.
Усмивки, когато осъзная колко специални хора всеки ден влизат в него.
Животът - цветен, преплетени събития и чувства. Всичко е преходно. Избирам цветна душа.
Нима не се радвате на специалните хора? Нима всеки от нас не е специален за някой?
Обичам сутрешните си мисли и обичта, която прелива.
Благодаря, дишам и чувствам СПЕЦИАЛНОТО.
