За онзи блясък в очите.
За онзи трепет в гърдите.
За онзи звук в ушите. За онзи. Той е всичко.
За всеки миг, в който като го видя, чувам туп-туп.
За всяка секунда, в която се преобръща сърчицето.
За всеки ден, в който мислите ми препускат към него.
За всеки недостижим връх. За всяко ново усещане. Усещане за него.
Да обичаш моментите, в които мислиш за него.
Да харесваш безумната си усмивка, когато го видиш.
Да се чудиш на объркването си, когато мине покрай теб.
Да знаеш, че него го има. Пред очите ти, в дните ти, в мислите ти, във всяка мечта.
Да бъде твоето вдъхновение. Да бъде твоята искра.
Да бъде твоята глътка живот. Да бъде твоя нов ден.
Да бъде твоя учебник. Да бъде твоя безкраен пети том. Да бъде твоята любов.
Искам да се усещам блестяща, глуповато усмихната, некоординирано движеща се, подскачаща вътрешно, гореща съзнателно.
Да му купувам ръкавички за Коледа, да му правя чай в студените дни, да чувам ритъма на сърцето му сгушена в него, да се радвам на нелогичното му държание, да жадувам да го докосна, да потрепвам усещайки го!
За всички, които имат своя недостижим бряг, своята неизживяна емоция.
