Непрекъснато измислям нови и нови рецепти за добра ежедневна гозба от емоции. Получава ми се. Понякога лесно, друг път не толкова лесно, но се получава. В моята кухня на емоциите всяка съставка е важна.
Рецептата днес:
Съставки:
1. Добро настроение – 2 супени лъжици;
2. Усмивки – собствени – 1-4;
3. Красиви мисли – толкова колкото имате налични;
4. Докосване – 1 чаена чаша;
5. Усещане – на вкус;
6. Внимание – 2 супени лъжици;
7. Душевност - повече;
8. Любов.
Начин на приготвяне:
Взимаме празна купа – зелена на цвят ( моя цвят на живот ). Прибавяме 2 супени лъжици от сутрешното добро настроение. Ако то не е достатъчно добро, взимаме от кухненския шкаф запасите от минали по-добри сутрини. Добавяме една, нека са две усмивки и пазим още 2 за по-късен етап. Идва момента и на красивите мисли. Всички ги имаме, дори и да се боим да го признаем. Добавяме бавно вниманието, така че да не се пресече сместа. Усещането следва. Преценяваме колко ще ни е необходимо за съвършената смес. Душевност, колкото и да сложим, винаги ще е необходима още, затова повече. След като сложим и нея сместа е почти готова. Но почти. Как без да добавим любов? Ето нейния ред – завършека на рецептата. Сега оставяме да се пече на слънчеви лъчи.
Гозбата от емоции е готова. На вид не винаги изглежда перфектна, но вкуса е неповторим. Споделяме я с всеки, който се нуждае и не се страхува да опита. Ако не ви се получи по моята рецепта импровизирайте, но сложете повече Любов.
Старай се. Опитвай. Показвай. Споделяй. Радвай. Не се страхувай.
Рецептата днес:
Съставки:
1. Добро настроение – 2 супени лъжици;
2. Усмивки – собствени – 1-4;
3. Красиви мисли – толкова колкото имате налични;
4. Докосване – 1 чаена чаша;
5. Усещане – на вкус;
6. Внимание – 2 супени лъжици;
7. Душевност - повече;
8. Любов.
Начин на приготвяне:
Взимаме празна купа – зелена на цвят ( моя цвят на живот ). Прибавяме 2 супени лъжици от сутрешното добро настроение. Ако то не е достатъчно добро, взимаме от кухненския шкаф запасите от минали по-добри сутрини. Добавяме една, нека са две усмивки и пазим още 2 за по-късен етап. Идва момента и на красивите мисли. Всички ги имаме, дори и да се боим да го признаем. Добавяме бавно вниманието, така че да не се пресече сместа. Усещането следва. Преценяваме колко ще ни е необходимо за съвършената смес. Душевност, колкото и да сложим, винаги ще е необходима още, затова повече. След като сложим и нея сместа е почти готова. Но почти. Как без да добавим любов? Ето нейния ред – завършека на рецептата. Сега оставяме да се пече на слънчеви лъчи.
Гозбата от емоции е готова. На вид не винаги изглежда перфектна, но вкуса е неповторим. Споделяме я с всеки, който се нуждае и не се страхува да опита. Ако не ви се получи по моята рецепта импровизирайте, но сложете повече Любов.
Старай се. Опитвай. Показвай. Споделяй. Радвай. Не се страхувай.
