И когато сам вървиш… И когато сам летиш…
И когато сам си в мислите си…И тогава пак си себе си…
Дали? Защо? Как? За кого?... Непрекъснато въпроси. Непрекъснати задънени улици.
Широко отворени врати и блестящи очи.
И ето пак си със себе си. Едно уникално усещане, едно ценно време.
Лутането в душата дава отговори, които „слепите” хора не откриват за цял живот. Търсенето на тези отговори изгражда човека и същността му.
Човек…Понятие така обширно.
Същност така пъстра.
Предпочитание – пъстро!
