Вторачили сме се във фалшивите хора и пропускаме истинските.
Не всеки носи маска и не всеки е лош.
Да, има много лоши, лицемерни и повърхностни хорица, но пък има и други. Не изпъкват ли повече? Какво ще кажете да гледаме с душа?
Колко съм убедена чак не мога да ви го опиша, че ще бъдем изненадани какво можем да видим с тази душа. Колко нейния поглед е по-ясен. И да го опиша няма да е достатъчно. Затова съветвам (а не обичам да давам такива) опитайте да прогледнете с нея.
Постоянно се плашим от болката и разочарованието. А не ги ли изпитваме постоянно и въпреки нашия страх и внимателност? Тогава? Тогава да живеем без страх от разочарование, болка, провал. Е какво пък толкова! Ще ни мине. Устроени сме така, че да понасяме всичко и да се справяме с всичко. Не е лесно просто да живеем. Обременени сме често от случайности и хора. Въпреки, че пиша тези неща, аз също се страхувам. Рядко рискувам, но се старая да е по-често. Смея се на провалите и вярвам, че те са още едно стъпало към това, което искам. Стъпало на горе. На долу никога не вървя.
Имам си едни мъдри съвети. Рядко си спомням какви са, но се появяват точно тогава, когато се нуждая от тях. Един от тях казва: Страхливците са нещастни. Ти желаеш ли да изпитваш нещастие? Всички знаем отговора на този въпрос.
Остава да намираме повече смелост да живеем животът, който желаем. Той е в ръцете ни.
