4.03.2012 г.

Мрънкащи костенурки


Събрали се седем костенурки . Заговорили си за красиви неща. Всички били на мнение, че пропускат много неща. Дали заради бавното им придвижване, дали заради спокойствието им, дали заради невниманието им. Причините били поне седем. Всяка от тях разказала своята история.

Първата споделила, че когато стъпила в реката винаги се подхлъзвала и й отнемало повече време да стигне там на където е тръгнала. Интересно било за нея, че когато вършела нещо важно и за другите, тя бързо и безпроблемно се предвижвала.
Втората споделила, че имала проблем със слуха и често не чувала всичко, което казват животните около нея, а никой не искал да повтаря. Но никога не е пропускала съществените неща, които били полезни и важни.
Третата обяснила, че когато търсила храна за себе си бавно и трудно намирала, но когато търсила за децата си се случвало нещо и храна винаги имало.
Четвъртата костенурка добавила, че и тя имала подобни неволи, заради бавния си характер. Тръгнела ли на разходка все се наранявала. Но това се случвало, когато била сама. Ако си има компания, дори времето било повече от прекрасно.
При петата приятелите й често нямали търпението да я изчакат за раздумка. Но винаги пристигала за поуките в края на разказите им.
Шестата била винаги намръщена и критична. Заявила, че никой не й бил приятел и не я разбирал точно заради това, че всички бързали, а тя и да искала не можела като останалите.
Седмата се замислила коя от своите неволи да разкаже на останалите. Тя не виждала добре и й трябва двойно повече време от на останалите, за да стигна там където е решила и да свърши това, което запланувала.
След като се изказали всички настанала тишина и всяка от тях си помислила: Ама мен не ме интересува, че другите също имат грижи и неволи, моите са по-важни.

Седмата костенурка, най-мъдрата, казала:
- Приемаме, че винаги можем да се оплачем от приятелите, семейството, ежедневието и света около нас. Хубаво е да помислим върху това, че всичко ни се случва тогава, когато сме готови да се справим с него, тогава, когато сме способни да го изживеем по най-добрия начин за нас. Винаги има ангел, който ни насърчава, помага и пази. Всички забелязваме, че когато вършим нещо добро за другите и заедно то се получава без трудности. Сами, мрънкащи и недоволни не бихме се справили с живота си. Би било добре да споделяме повече и да си помагаме. 

Заедно имаме силата да променим живота си и живота на тези около нас. Към по-добро.