Пропускаме ли нещо?
Имаме навика да не позволяваме на нещата да се случват.
От страх, от гняв, от предразсъдъци.
Жалко е когато идва деня, в който виждаме какво сме пропуснали, но не можем да го имаме.
А още по-жалко е, когато не осъзнаем пропуските в живота си и когато не живеем пълноценно живота си. Той е един. Повторение няма.
Страхувайки се времето изтича през пръстите ни.
Остава нежност в сърцето и мечти, които се страхуваме да осъществим.
Боим се да вземем живота си в ръце. И го оставяме, да тече...
Освободете се от страха и предразсъдъците. Живейте го този единствен красив и вълнуващ живот.
