От няколко дни срещам постове във фейсбук за разведени жени/мъже, самотни майки/бащи, липса на любов между хората. Днес очите ми се спряха на още един пост в тази насока: "Където има брак без любов, ще има любов без брак."
В живота си имам една (не е само една, но в случая ще разкажа за нея) силна жена, която въпреки консервативното време, в което е живяла не се е спряла пред нищо, за да намери щастието си (или то нея). Била е всички тези неща - разведена (не веднъж), самотна майка (с две, след това с три деца) и омъжена жена, на която е липсвало любов. В даден момент се е примирявала с неща, с които не е била щастлива, но винаги е знаела, че щастието е в нея. Минала е през много, загубила е много, но е спечелила няколко пъти по много от своите решения, именно защото ги е взимала. Времето, в което й се случват тези неща разведените жени и самотни майки са се смятали за неспособни жени, но тя доказва, че е способна и истинска жена. Въпреки самотата и липсата на любов, които биха съсипали човек, тя е дарила децата си със всичко, от което се нуждаят и най-вече с любов. Направила е от тях хора, научила ги е как да се борят за това, което искат и как да не се примиряват с неща, които не им носят щастие. Прекрасна е, вдъхновяваща, мечтателна, силна и духовита.
И въпреки хилядите възможности, в които е можела да се откаже от това да намери истинската любов, тя не го е сторила. Днес ли? Днес тя е щастливо омъжена. Съпругът й е също толкова прекрасен и добър като нея. В погледите им има искри, виждам ги постоянно. Вече не е самотна майка, тя е истинска майка. Децата й са щастливи, достойни и силни, подобно на нея, а тя дори казва, че повече. И казва: "Един учител е добър, когато учениците го надминат по знания." Горда e и вярва в себе си.
Мисля от нея най-силно да запомня, че няма второ качество хора. Всички сме хора и всички заслужаваме щастие и добрини.
Понякога една раздяла е по-добре от хиляди неспокойни нощи.
Понякога един развод връща усмивка на лицето и отваря врата към новия път, който винаги е по-добър.
Понякога самотата е нужна, за да усетиш, че си специален.
Понякога болката е желателна, за да изградиш себе си.
Понякога загубата е неизбежна и водеща до хубавини.
Но винаги трябва осъзнато да взимаш своите решения и никога да не се съмняваш, че си взел правилното решение. То е такова, защото ти му придаваш това значение.
