7.06.2012 г.

Да спрем да очакваме...


Може би всеки от Вас си го повтаря всеки ден - "Спри да очакваш!"
Може би всеки от Вас се опитва да го стори! Уви! Колкото лесно изглежда, толкова трудно се прилага.
Без очаквания... По-малко радост, по-малко усмивки, по-малко болка, по-малко тъга, по-малко разочарование. Ежедневно ние сме разочаровани, някои допускаме да минат през нас, други отхвърляме. Борбата е трудна да не допускаме разочарованията да минат през нас и да ги усещаме.
Повечето от Вас знаят, че аз не умея да потискам емоциите. Не ми е здравословно, ни за тяло, ни за душа. Изживявам си всичко без никакви притеснения и страхове, понасям си критиките и упреците, но си ги изживявам. И бързо ми минава, и бързо съм на крака, ако емоциите са от онези носещи не толкова щастие.

В такива моменти винаги се сещам за това, че всичко се случва поради някаква по-висша причина от нашите мисли, действия и чувства. И това, което живеем днес е най-доброто, което може да живеем.

Не спирам да гледам идеалистично и да вярвам, че най-доброто предстои.