Често гледаме назад, в миналото.
Много болка трябва да изпитаме, за да осъзнаем, че минало затова е минало.
Често съжаляваме за нещо, сторено, несторено.
Много самонаказания са нужни, за да осъзнаем, че наказанието не помага.
Често изпитваме емоции за минали неща, тъга.
Много тъга трябва да изпитаме, за да осъзнаем, че е по-добре да бъдем тук и сега.
По-често трябва да прегръщаме живота си в момента. Да живеем в настоящето, да мечтаем за бъдещето и да се усмихваме на болката и тъгата. Те са неизменна част от човешкия живот. Колкото по-бързо се справим с тях, толкова по-лесно ще прегърнем настоящето.
По-вълнуващо е да пишем историята на мечтите си, отколкото да разказваме историята на миналото си.
