Разговор с Бог

- Влез - каза Бог. - Разбрах, че искаш да говориш с мен.
- Ако имаш време - отвърнах аз.
Бог се усмихна и рече:
- Моето време е Вечността, стига ми за всичко.
Какво искаш да знаеш?
- Какво най-много те удивлява у хората?

Бог отговорил:

• че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да бъдат деца;
• че жертват здравето си, за да спечелят пари, а после ги харчат, за да го оправят;
• че се взират със страх в бъдещето, а забравят за насроящето. Така не живеят нито в бъдещето, нито в настоящето;
• че живеят, сякаш никога няма да умрат и умират, сякаш никога не са живели.

Бог взе ръцете ми в своите. Помълчахме малко, а после аз попитах:
- Кои са уроците, които ти, като родител, би искал да предадеш на своите деца?
Бог се усмихна и отвърна:

• че не могат да накарат никого на този свят да ги обича. Могат само да се оставят да бъдат обичани;
• че не е важно какво имат в живота си, а кого имат в живота си;
• че няма нужда да се сравняват с другите. Всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на останалите;
• че богат е не онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко;
• че само за секунди можем да нараним дълбоко някого, когото обичаме, а ще са нужни години, за да го излекуваме;
• че трябва да се научат да прощават, като го правят чест;
• че има хора, които ги обичат от цялото си сърце, но не знаят как да изразят чувствата си;
• че парите могат да купят всичко освен щастие;
• че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по съвсем различен начин;
• че добрият приятел е онзи, който знае всичко за теб и въпреки това те обича;
• че по-важно от това да получиш прошка от другите, е да можеш да простиш сам на себе си.

Поседях така, радвайки се на момента. Благодарих Му за отделеното време, за всичко, което е направил за мен и семейството ми, а той отговори:
- На твое разположение съм. Трябва само да ме попиташ. Аз ще ти отговоря.

"Разговор с Бог" - Скрития дар - Джериес Авад