Били сме онези истории, били сме онези влюбвания, били сме несподелености, били сме моментите.
Били сме музи, били сме вещи, били сме разочарования, били сме очарования.
Били сме част от живота, момента и емоцията. Важното е, че сме били.
Обичам да казвам: Предпочитам да съжалявам за преживяно, отколкото за непреживяно. Не бягам от болка, тъга, радост, щастие, емоция. Не бягам от нищо, а бягам към себе си, всеки ден.
Понякога мислим, че падаме в дълбока дупка, от която никога няма да излезнем. Уви, човекът е така създаден, че да може да се справи с всяка емоция, болка, щастие, вълнение на душата, сърцето, ума и тялото.
Понякога мислим, че не можем да се справим с живота. Уви, човекът е така създаден, че да може да се справи с всичко протичащо през него. Малко повече вяра в себе си.
Можем всичко, стига да бъдем тук и сега с цялото си сърце и душа.
Чувствайки, мислейки, обичайки, можем.
Снимка: http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/198976_490645437630640_1765864267_n.jpg
