Някога, някъде, не далеч от тук се родило момиче,
което нарекли Слънчева.
Родителите й я кръстили така, за да има винаги
светлина по пътя, който ще върви. Пътят винаги е труден, особено ако вървиш,
където те води сърцето.
Друга причина да я нарекат така била, че с
нейното раждане тя донесла топлина и светлина в семейството. Да, на семейството
й е било трудно, но вярата, че всичко ще бъде наред била по-силна.
Родителите й живеели тежки дни, но вечерите били
спокойни, изпълнени с любов и взаимност. Знаели как да възпитават и да направят
децата си сърцати. Знаели как да ги научат на най-ценните и истински неща в
живота. Знаели как да се смеят, прегръщат и да изпитват щастие. Знаели как да
бъдат силни, да мечтаят, да искат, да постигат и да споделят. Никой не може да
избира семейството си, но Светлина била сигурна, че ако може да избира пак би
избрала това семейство и този тежък живот, но изпълнен с любов и с много
"всичко ще бъде наред". Опитвали се да подготвят децата си за света
навън, който често не обича, не прегръща, не е добър, не е красив и понякога не
всичко било наред. И успявали.
Децата пораснали. Слънчева също, но не много.
Започнала да се сблъсква ежедневно с несправедливости и да вижда как хората
имат различни възприятия и изпитват различни емоции за живота, който живеят.
Често забравяли, че най-ценното не може да се докосне с ръце, а единствено с
душа. Виждала как не са усещали топлината на връхчетата на пръстите и на
силната прегръдка. Не познавали удоволствието, което едно "Благодаря"
носи. Не били виждали светлината, която носи стореното добро и милия жест. И не
знаели за силата на "Всичко ще бъде наред". Всички тези нови открития
натъжавали Слънчева. Не знаела как да им помогне, а силно го желаела. Не
спирала да благодари на семейството си за сърцето и погледа, който са й дали.
И въпреки, че Слънчева била наясно, че не може да
помогне на всички хора да се чувстват по-добре, решила да опита да помогне на
хората, които я заобикалят. Разказвала им за детството, изпълнено с
вълшебности, но и трудности. Учела хората да слушат, да мислят повече за малки
неща, да имат живот извън работа, проблемите, тъгата. Учела хората да е
усмихват!
Имало такива, които не искали да чуят, такива,
които били свикнали да се чувстват нещастни. Имали чувството, че битовизмите
могат да ги убият.
На тях Слънчева обичала да има казва:
- Да, ама не могат. Във времена на негативно да
се чувстваш добре изисква смелост. Но пък аз го мога, оказва се, че и много
други. Важно е да знаеш и да усещаш, че всичко ще бъде наред. И то ще е.
Потънем ли в сивото нашето "наред" ще бъде трудно, но ще бъде.
Животът е труден, но е красив, ценен и един. Недоверието към себе си не води до
нищо добро. Тогава трудностите ще бъдат повече, а кръга омагьосан. Да намираш
сили и причини в себе си всяка сутрин да станеш и да покажеш на света
най-доброто от себе си изисква смелост. Да се насладиш на малкия цвят в сивия
ден изисква душа. Но вечер преди да заспиш ще чувстваш, че всичко е наред. И то
е. По-лесно е да си недоволен, но не е по-щастливо.
Тогава тя решила да им предложи всеки ден да
изричат няколко думички и да се срещнат след време, за да разкажат дали нещо се
е променило.
Всяка сутрин след като се събудели поглеждайки се
в огледалото трябвало да си обещават, че днес ще бъде най-щастливия им ден, ще
направят поне едно добро, ще накарат поне един човек да се усмихне и че всичко ще бъде наред. Така няколко
опитали и започнали да виждат как живота им придобивал по розов цвят и по-
красив.
Минало време, в което Слънчева не искала да ги
пита дали има ефект от предложението й, но го виждала. Не говорили повече
никога за това, а просто се чувствали добре. Хората около нея се радвали на
изгрева, на хубавото време, на лошото дори, на усмивките, които получавали и
които раздавали. Радвали се на всяко нещо, което усещали. И всичко било наред.
