26.02.2012 г.

Верен делфин...



Дълбоко и мирно живеели стадо делфини. Плували и общували заедно, свободно, приятно и дружелюбно. Такава им била природата. Превъзхождали човека със слуха си и дружелюбността си. Всеки ден очите им виждали божествени морски красоти. Повечето от тях човешко око никога не би могло да види.

Веднъж един от тях се отделил от своето стадо. Решил да бъде самостоятелен, да открие по-красиви места, които да сподели с другите. Делфините често съзнателно търсят контакт с хората. Плувайки гордо и уверено самостоятелния делфин се озовал в човешкия свят. Не след дълго срещнал възрастен човек, който веднага започнал да му говори. Той обичал и се възхищавал на делфините.Мечтаел си да има свой собствен. За него делфините били съкровищата на морето. Когато старецът видял делфина изпитал щастие. Сторена крачка към осъществяване на мечтата му. Примамил го той и скоро делфина бил негов. Осигурил му всичко, за да се чувства добре. Поне така смятал той. Живели заедно известно време. Останалите делфини се чудели къде е техния приятел. Търсили го. Липсвал им. Възрастния човек бил щастлив, но делфина бил тъжен. Започнал да плува по-малко, по-малко играел. Въпреки доброто отношение и вниманието, което получавал от новия си приятел чувствал липсата на свобода и възможността да търси нови светове и красоти. Все по-често започнал да мисли за своите събратя. Сърцето и любовта му принадлежали на тях.

Мъжът забелязал промяната у делфина и бързо разбрал каква е причината. Разбрал, че неговото щастие не правел и делфина щастлив. Дори осъзнал, че не изпитвал щастие щом делфина не бил щастлив. Щастието не било егоистично. Решил да освободи делфина, а делфина от своя страна обещал никога да не го забрави и да го посещава заедно със своите събратя. Винаги да бъде около него, когато се нуждае като истински приятел. Така той ще бъде верен както на стареца, така и на своето стадо. Истинското щастие дошло и за двамата когато почувствали свободата. 

Щастието никога не идва на сила. Често пъти усещаме щастие за сметка на нечие страдание и тъга. То не е истинско. Колкото по-рано го разберем, толкова по-скоро ще заслужим и ще изпитаме истинско щастие. Свободата дарява с щастие за дълго.