Dreamland

"Преди си мислех, че знаех какво е любов. Измервах я в брой целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати. Непрестанно търсих доказателства, които да могат да се видят, докоснат, преброят, за да се уверя сама, че я има. 

Днес знам, че любовта не е фойерверки. И когато я има наистина, е тиха. 

Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обича кафето си. Не забравя след всяко “Как си?” да попита “А ти?” Предлага своята страна от леглото, за да не ти духа. Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато духа. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен. Идва винаги, когато три последователни пъти кажеш “искам, искам, искам да те видя”. Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди. И носи свобода.
Днес знам, че съм все по-близо до любовта в най-чистата и форма.
Нищо, че за да знаеш какво е любовта, първо трябва да преминеш през какво не е."