"Винаги слушай собствените си чувства – няма нужда да се оглеждаш наоколо. А гледайки другите хора, не можеш да видиш точно какво им се случва на тях, защото лицето им не отразява тяхната реалност – също както твоето лице не изразява твоята реалност. Външният им вид не е вътрешното им усещане, също както твоят външен вид, не е същия като вътрешното ти чувство.
Това е цялото лицемерие на обществото: "не показвай вътрешността си, същността си, истинското си лице, крий ги. Показвай ги само на някой, който ти е много близък и който ще те разбере."
Но кой ти е толкова близък? Дори любовниците – крият истинските си лица, един от друг. Защото кой знае – в този момент някой ти е любим, но в следващата минута, може би не. И така всеки се е превърнал в остров… самотен и изолиран и затворен.
Не гледай другите. Гледай себе си и позволи на гнева си да излезе – поеми риска, каквото и да ти струва. Няма по-голям риск от потискането. Ако се потискаш, ще изгубиш страстта си към живота, целия си ентусиазъм, ще изгубиш целия си живот, ако продължаваш да се потискаш емоциите си. Това е токсично; това е отрова за съществото ти.
Слушай сърцето си и каквото има в него, изкарай го навън. Скоро ще успешно ще можете да го показвате и ще се наслаждавате на това. И веднъж, след като се научите да бъдете истински… е толкова красиво, че никога няма да се задоволите с това да бъдете фалшиви. Ние продължаваме да бъдем фалшиви, защото никога не сте опитвали да бъдете истински.
От най-ранно детство, са ни учили да потискаме истината. Преди още детето да разбере кое е истинско, то се научава да се прикрива. По подсъзнателен начин, механичен начин, то продължава да се потиска, без дори да знае какво прави.
Бъди верен на себе си – нямаш никаква друга отговорност. Човек трябва да бъде отговорен към съществото си. Ти си отговорен за своето съществуване и Бог няма да те пита защо не си бил някой друг.
Това е целия проблем – как да бъдеш себе си. И ако можеш да разрешиш него, всеки друг проблем вече не е проблем. Тогава ЖИВОТЪТ се превръща – в красива мистерия, която да живееш; просто да живееш и да се наслаждаваш, а не – в проблем, който да решаваш."
ОШО
