Миналия уикенд празнувахме
петдесетата годишнина от сватбата на родителите ми. Тази сутрин те заминаха на
дългоочакваното пътешествие до Хаваите. Бяха толкова развълнувани, сякаш
заминаваха на меден месец.
Когато родителите ми се оженили,
имали пари само за тридневно пътуване на осемдесет километра от къщи.
Договорили се, че всеки път, когато се любят, ще слагат по един долар в
специална метална кутия, за да спестят за меден месец на Хаваите за своята
петдесетгодишнина от сватбата.
Татко беше полицай, а мама –
учителка. Живеели в скромна къща и сами си правели всички ремонти. Отглеждането
на пет деца било предизвикателство и понякога парите не стигали, ала какъвто и
спешен случай да изниквал, татко не позволявал на мама да вземе от „Хавайската
сметка”. Когато сумата нараснала, те си открили спестовен влог, а после купили
облигации.
Родителите ми много се обичаха.
Спомням си как татко се връщаше вкъщи и казваше на мама:
-
Имам един долар в джоба си.
А тя му се усмихваше и отвръщаше:
-
Знам как да го похарчим.
Когато някой от нас, децата,
сключеше брак, мама и татко му подаряваха метална кутия и му разкриваха своята
тайна, която всички намирахме за очарователна. Сега ние и петимата спестяваме
за своя мечтан меден месец . Мама и татко никога не ни казаха колко пари са
успели да спестят, но сумата трябва да е била значителна, защото когато
осребриха облигациите си, имаха достатъчно за самолетни билети до Хаваите, за
пребиваването в хотела за десет дни, както и доста пари за други разходи.
Докато на тръгване се сбогуваха с
нас, татко намигна и рече:
-
Тази вечер откриваме сметка за Канарските
острови. Би трябвало да ни отнеме само двайсет и пет години.
Из "Пилешка супа за влюбени души"
