Пропускам себе си...

Когато бързам пропускам себе си.
Много бързам. Всеки ден.
И не, не е проблема с разпределяне на времето.
Добра съм в това.. 
Проблема е, че живея няколко живота вървящи ръка за ръка.
Хубаво е. Но пропускам себе си.
Как да забавя темпото?
Как да не пропускам?

Единственото, което не пропускам е мислите.
А тях понякога силно желая да пропусна.
Да  си почина от тях. Натрапчиви.
Осезаеми. Понякога стряскащи.
Те винаги си намират време.
Това означава, че сърцето също има своето време.
Но то спи. Почива си или? Уморено е.
А мислите защо не са?
Понякога силно желая да не мисля.