"По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”
Чистачката? Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти. Беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?
Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът.
„Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „Здравей”.
Никога не забравих този урок.
Ние всички сме равни в очите на Господ. Всеки човек е специален и важен, независимо от вероизповеданието му, от работа му или националността му. А и освен това помнете хората, които срещате по пътя си нагоре, защото ще ги срещнете пак по пътя надолу."
