Малко са. Но са потребност.
Те са точно като пространство от обич,
в което да бъда себе си.
Щурците вечер, и птиците сутрин. Топлият хляб, оставен на масата.
Слънчево зайче за тихо събуждане.
И нежна прегръдка, от нашата.
Детска рисунка на тротоара.
Влюбени хора, трептящи от щастие.
Малка тетрадка за спомени стари.
Усещане къде ми е мястото.
Чанта, палто и обувки за път.
И един чадър – да го забравя.
Слънцето, вятърът, Луната, дъждът.
Песен, която повтарям...
Светулката, дето в душата си скрих.
Влакът, на гарата чакащ.
Книга и време. Идея и стих.
Усмивка, прогонваща мрака.
Пеперудите. Лятото. Синият цвят.
Любовта. И мечтите. Късмет.
Всъщност, не мога без целия свят.
А най-много без теб.
Мира Дойчинова - irini
Няма коментари:
Публикуване на коментар