Едно от най-трудните неща в живота е да имаш думи в сърцето си, които не можеш да изречеш...
А то, сърцето, горкото знае повече от всеки опит и преживяване, което може да имаш.
Все по-трудно го слушаме. Все по-трудно го следваме. Разбираемо е. Това го разбирам и не се обвинявам. Този път или може би само днес.
Живеем в свят, изпълнен с повече страхове, по-малко решения, повече "така ми е добре", "ако" и "но", по-малко любов. Мда, разбираемо е. И аз се страхувам. Най-вече от себе си.
Дано само не пропускаме себе си и "своето" поради някакви причини и/или страх.
Срещите са, за да се намираме. Разделите са, за да ни боли.
Дни, изпълнени със срещи, с други, със себе си, с него, с нея.
Нощи, тъмни, студени и ясни. Красивите нощи раждат красиви дни.
"Никога не си позволявай да заспиваш с тъга в очите, неизживяни трепети и непомечтани мечти." - казваше той. Кога ли ще го послушам?...
Все по-трудно го слушаме. Все по-трудно го следваме. Разбираемо е. Това го разбирам и не се обвинявам. Този път или може би само днес.
Живеем в свят, изпълнен с повече страхове, по-малко решения, повече "така ми е добре", "ако" и "но", по-малко любов. Мда, разбираемо е. И аз се страхувам. Най-вече от себе си.
Дано само не пропускаме себе си и "своето" поради някакви причини и/или страх.
Срещите са, за да се намираме. Разделите са, за да ни боли.
Дни, изпълнени със срещи, с други, със себе си, с него, с нея.
Нощи, тъмни, студени и ясни. Красивите нощи раждат красиви дни.
"Никога не си позволявай да заспиваш с тъга в очите, неизживяни трепети и непомечтани мечти." - казваше той. Кога ли ще го послушам?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар