Няма те
Завивам се сама в студената постеля.
Тази нощ там няма какво да намеря.
Няма я твоята прегръдка гореща,
само завивката студена усещам.
Няма го твоето нежно дихание,
няма го онова приятно твое ухание.
Няма го красивото твое лице,
няма го пулса на твоето диво сърце.
Няма ги очите ти - онзи бляскав разкош,
няма я целувката, казваща лека нощ.
Може би някоя друга получи това?
И вместо аз, тя заспива до тебе сега?
А може би и ти като мене си сам?
Какво ли да сторя, просто не знам.
Тежко е. Сълзите горещи преглъщам.
Ела в съня ми, поне там да те прегръщам.
Н. Николова
Завивам се сама в студената постеля.
Тази нощ там няма какво да намеря.
Няма я твоята прегръдка гореща,
само завивката студена усещам.
Няма го твоето нежно дихание,
няма го онова приятно твое ухание.
Няма го красивото твое лице,
няма го пулса на твоето диво сърце.
Няма ги очите ти - онзи бляскав разкош,
няма я целувката, казваща лека нощ.
Може би някоя друга получи това?
И вместо аз, тя заспива до тебе сега?
А може би и ти като мене си сам?
Какво ли да сторя, просто не знам.
Тежко е. Сълзите горещи преглъщам.
Ела в съня ми, поне там да те прегръщам.
Н. Николова
