Велики дни.

Великден.
Пътуване назад във времето.
Назад към детството.
Боядисани пръсти.
Печене на курабийки.
Захарен памук. Онова розово, което обичам.
Минути като часове.
Анцунг от седми клас, а си на 33.
Е, в седми клас мама не те посреща с чаша розе, но те посреща със същата обич и топлина, независимо колко си голям.
Независимо на колко парченца е сърцето ти. Независимо дали душата ти е смачкана. За нея няма значение колко грешки си направил, за колко неща съжаляваш, колко силно обичаш и колко грехове трупаш. Мама си е мама, и на 17 г., и на 33.

Човек не може да бъде непрекъснато нещастен или щастлив. Може да изпитва моменти на щастие, да се отдава и да храни душата си. Нещастия ще има, като част от живота и пътя на всеки от нас.
С моята любима приятелка си имаме приказка: изживей си го. Изживей си всяка емоция.

Има време за щастие.
Има време за усмивки.
Има време за сълзи.
Има време за тъга.
Има време за любов.
Има време за приятелство.
Времето е сега.

Да е Великден е велико.
Мило, топло и домашно сгушено. Сърцато.
У дома, там, където сърцето се чувства цяло. И усмивката е някак по—широка.

Вилянка