Сантименталност в солени дни...

Сантименталност в солени дни.
Пясък на вълни.
Трепети нежни.
Морето залива ги.
Душата си знае.
И помни.

Нежен вятър гали пясъчни коси.
Солено сгушено море.
Пясък изтича между пръстите.
Скалите разказват история.
История на докосването.
Докосването има свята памет.
Докосваш сълзите и знаеш, че не са твои.
Докосваш ръцете и знаеш, че не са силни.
Устните изговарят тихи слова.
Едва доловими.
Говори душата. А толкова й се мълчи.
В края на устните има усмивка.
Замечната по минали дни.
Боляло е някога от сантименталност, но вече е тихо.
Тишина с привкус на желание.
Тишина в безмълвни солени дни.
Принцесата е уморена.
Завива се с морския залез.
Изгася светлината на желанието.
Бавни са мислите.
Не искат да бързат.
Добре им е.
За обичане е този живот.
Малко повече сол.
Достатъчно слънце.
И утрешен ден.

Вилянка