(Не)имане

Мислите пожар са,
а ръцете пепел.
Замисляйки се
по-дълбоко,
горчи по устните.
Ден ще мине, друг ще дойде.
Утрешния ден ще бъде блед спомен,
от неизживяни сутрини.
Обяд ще мине,
обикновено, като всеки друг.
Дали ще ти е тъжно днес?
Ще се завиеш ли с мислите си за (не)имането?
Ще те пари ли желанието за мен?
Завесата ще падне, заедно с ноща.
Би ли отместил очи от моите?
Очите ще ти натежат,
от всяка (не)усетена тъга.
Ще угасне пламъка в тях.
С теб ли ще заспи?
Желанието за цялост.
А ти с какво от мен ще се приспиш?
Докосване, което нямаш.
Не ми отиват извинения,
нито тайни.
Не ми отива да ме има малко.
Не ти отива да си тук и да не си.
Отива ни да сме далече.
Отива ни да сме перца.
Леки, до забрава и до нямане.
С летяща нежност и искри в края на очите.
Ще отместил ли очи от моите?
Докато по-малко ни боли.

Вилянка