Дръж сърцето си отворено, мислите прости, очите блестящи и душата добра.

Любовта е повече от потребност. 

Тя е повече от чувство.

Любовта е повече от емоция.

Тя е душевност и начин на живот.

Когато сме в долините, 

търсим планините.

Когато сме в планините, 

търсим реките.

Няма спасение където и да отидем.

Само там, на мястото, към което принадлежим, 

можем да живеем живота,
за който сме мечтали.

За две ръце...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.

Евтим Евтимов

И когато...

И когато сам вървиш… И когато сам летиш…
И когато сам си в мислите си…И тогава пак си себе си…

Дали? Защо? Как? За кого?... Непрекъснато въпроси. Непрекъснати задънени улици.
Широко отворени врати и блестящи очи.
И ето пак си със себе си. Едно уникално усещане, едно ценно време.
Лутането в душата дава отговори, които „слепите” хора не откриват за цял живот. Търсенето на тези отговори изгражда човека и същността му.

Човек…Понятие така обширно.
Същност така пъстра.
Предпочитание – пъстро!

Истината не се съдържа в казаните думи, а в тишината между тях и в неизказаното...

Нуждата от любов...

Хората имат безкрайна нужда от любов и я търсят къде ли не. Често на грешните места и от грешните хора. Обичат да се заблуждават. Смятат, че всеки е готов да им даде любовта си, но не! Не е така. Колкото по-рано го осъзнаят, толкова по-малко болка за тях.

Любовта е всичко, но не се търси от всеки. Има точните хора, за точните хора. Не се пилейте.